Злоупотреби в системата за политическо убежище

"Фалшивите търсачи на убежище рискуват всичко", предупреждава плакат на белградското летище. Изминаха три години откакто като сърби, македонци и черногорци получиха свободата да пътуват без визи в европейската шенгенска зона. Жителите на Босна и Албания получиха това право една година по-късно. Те виждат в това единствената ценна награда от процеса на европейска интеграция. На петте балкански страни може би няма да бъде позволено да я запазят. Причината е в нарастващия брой търсещи убежище, особено от Сърбия и Македония. През 2009 г., преди визите да бъдат вдигнати за тях, 9860 от техните граждани подадоха молби за убежище в Европейския съюз. През 2012 г., според непълни данни до октомври, цифрата достигна 33 530. Сръбските граждани в Германия подадоха 10 412 молби , а македонците - 6012.. Сърбите заеха челното място в списъка с търсещи убежище там, преди афганистанците и сирийците. Нарастващите злоупотреби със системата за убежище са неприемливи, заяви през октомври Ханс-Петер Фридрих, министър на вътрешните работи на Германия. Огромният приток от сръбски и македонски граждани трябва да бъде спрян незабавно, каза той. През октомври шестима вътрешни министри от ЕС настояха за по-бързи действия, които да позволят суспендиране на безвизовите пътувания. Това, което не показват цифрите, е че според оценки на служителите 95 процента от търсещите убежище са бедни роми. Животът може би е тежък у дома, но те не са открито преследвани. В Сърбия и Македония ромите са по-добре интегрирани в обществото, отколкото в много други страни. Тези търсачи на убежище знаят, че няма да го получат. От 2009 г. до 2011 г. от 19650 сръбски молби за убежище в Германия, Швеция и Люксембург само на 15 от подалите ги бе разрешено да останат. Но желаещите пробват късмета си благодарение на голямата достъпност на информация за бонусите за търсещите убежище, се казва в нов доклад на Европейската инициатива за стабилност /ЕSI/. По време на месеците чакане, докато властите решат дали едно искане е фалшиво или истинско, държавата осигурява пари, настаняване, здравни грижи, обучение на подалите молби за убежище. С оглед на това, че в Македония средната месечна заплата е 330 евро /436 долара/, със сигурност има икономически смисъл да отидеш на север за няколко месеца. Визите може отново да бъдат наложени на сърбите и македонците тази година. Ако това се случи, казва сръбски служител, който пожела да не бъде назоваван, това ще бъде възприето като "отхвърляне и наказание" и ще навреди на вече намаляващата подкрепа за присъединяването към ЕС. Което е още по-лошо, това може да доведе до репресивни мерки срещу ромите. Таня Файон, член на Европейския парламент от Словения, вярва, че някои политици в ЕС използват проблема, за да трупат политически дивиденти, особено в Германия, в която тази година ще има избори. Карл Билд, шведски външен министър, казва, че безвизовият режим трябва да бъде защитен, но действия трябва да бъдат предприети от двете страни. Макар че Македония започна да спира някои хора, ако нямат определена сума пари на ден за пътуване, такава тактика клони към расистка и незаконна. Очевидният отговор, аргументира се Джералд Кнаус, ръководител на ЕI, е че Германия и други страни трябва да ускорят решенията по молбите за убежище от сигурните балкански страни. След като Швейцария направи това, броят на подалите молби намаля. Но след като през юли 2012 г. германският конституционен съд нареди трикратно увеличаване на помощите за семействата на търсещите убежище,техният брой нарасна. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: