Резолюцията на САЩ срещу Хизбула няма задължителен характер за ЕС и за България

Американският Конгрес призова с резолюция президента на САЩ Барак Обама да окаже съдействие на България в разследването на атентата на летище „Сарафово“, а Европейският съюз - дa признае ливанската организация „Хизбула“ за терористична. Призовават се европейските правителства да наложат санкции на организацията, защото според Конгреса, тя подкрепя режима на Сирия. Припомня се позицията на САЩ, че „Хизбула“ е отговорна за множество атентати със стотици жертви.
Това е една от последните резолюции, приети от конгреса на САЩ, в края на неговия мандат - в последния ден от неговото съществуване. Резолюцията тръгна в двете камари на Американския конгрес - в Сената и в Камарата на представителите. В Сената я представяше отиващият си вече сенатор Джозеф Либерман от Кънетикът, а в Камарата - конгресменът от Пенсилвания Майк Кели.
На първо място трябва да кажем, че тази резолюция няма задължителен, а препоръчителен характер. Тя изразява обща политическа позиция. Но е важно, че тя събра мнозинството от гласовете.

Ако ЕС признае „Хизбула“ за терористична организация

това автоматично би означавало „Хизбула“ да бъдат приравнени на „Хамас“. Това означава, че страните от ЕС би трябвало да замразят авоарите на организацията, които се намират под тяхна юрисдикция и съответно да има бъдещи икономически санкции, които да ограничат дейността й. Включително - и на свързани с нея неправителствени организации в страни от ЕС.
Очевидно, тук е мястото и на България. От нас се иска да обявим, че инициаторите на атентата в Сарафово са „Хизбула“. Нещо, за което настояваше още от началото премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, за което настояваше и съветникът тогава на Обама по въпросите, свързани с тероризма Джон Бренън, сегашният избор на американския президент за шеф на ЦРУ. Така че, явно има опит да се окаже натиск да заемем такава позиция.
Възможно е на предстоящото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев, обявено за 17 януари, ако имаме доказателствата, именно на него да бъде направено такова изявление. Неслучайно за Израел замина и главният секретар на МВР Калин Георгиев, очевидно, за да се размени информация и да се съгласуват позициите. Засега, разбира се, нищо на сто процента не може да се прогнозира по отношение на това каква позиция ще заеме българското правителство по атентата в Сарафово.
Ако предположим, че „Хизбула“ бъде назована като организатор на атентата, никой не може да прогнозира

действията на една терористична организация в отговор

Неслучайно до момента ние много твърдо се въздържахме от категорични изявления. Мантрата, зад която заставаше премиерът е, че трябва да имаме доказателства, които да издържат в съд (наш или чужд- не се уточнява). Неслучайно, според мен, беше изтичането на информацията от текущото следствие в Бургас. Беше „пробвана“ реакцията на общественото мнение. Дали това беше сигнал или „изпускане“, разбира се, никой не може да твърди категорично. Може и да е просто подготовка на публиката, че в скоро време ще излезе такава информация.
Самата резолюция на Конгреса призовава по принцип и не може да предреши резултатите от разследването. Защото атентатът в Сарафово е само едно от основанията за декларацията. Другият елемент в резолюцията е призивът президентът на САЩ да окаже всякаква подкрепа на България в разследването. Положителното в резолюцията е, че показва, че не сме сами, че не само на думи, а и реално получаваме логистика от съюзниците си.
Важно е да се знае, че Конгресът на САЩ е много силен глас, когато говорим за американското обществено мнение. Да, важна е позицията на президента, на военния министър и на държавния секретар, но тя е позицията на администрацията. А декларацията като един от последните актове на отиващия си състав на този Конкрес е типичен за нивото на добрите отношения между България и САЩ. И за това, че наистина сме елемент от трансатлантическия съюз, важен за нас като реална система за сигурност, за политическа и икономическа интеграция. В нея никой не може да бъде зрител или консуматор, има и задължения, които се поемат.
Има, разбира се, определени опасности и рискове, ако като извършител на атентата в Сарафово бъде обявена „Хизбула“. Тъй като ние като правителство и държава се опитваме да продължаваме да играем една активна политика в Близкия Изток, превърната и в лична кауза от сегашния ни външен министър. Ние претендираме, че имаме многогодишни връзки в Арабския свят, помним как и Симеон Сакскобургготски акцентираше върху тях, но това са сложни връзки. Самите арабски държави са в сложен етап на отношения. Така че, във всеки един конфликт

вземането на страна носи рисковете и от ответни действия

Докато и както е възможно балансираният дипломатически подход е най- доброто нещо.
Но ако се появят неопровержими доказателства за съпричастието на „Хизбула“ в атентата в Бургас, криенето на тези доказателства не се вписва в коректните ни съюзнически отношения. Една държава трябва да има и да заявява ясно позицията си. Въпреки че в някои случаи привидното бездействие е по-добро от действието. Но не може и безкрайно дълго да се отлага обявяването, особено на очевидни неща. То не е в полза на добра политика. Един разказ трябва да има край, макар че в практиката той в повечето случаи не е с хепиенд.
С назоваването на извършителя на атентата ние ставаме страна в поредицата от серия терористични действия на „Хизбула“ , които не са първите, няма вероятно да са и последните. В документално историческото развитие на международния тероризъм, обаче, когато през 70-е години започва серия от терористични актове и отвличания на самолети, част от ръководствата на страните от Източна Европа и Москва смятат, че тероризмът е бацил на Запада и тях не ги засяга. И е много голям шок за т.нар. братски режими, когато през 1979-80 г. започват такива атаки и срещу Съветския съюз. Тогава чак елитите на социалистическите страни започват една преоценка на това явление.
Истината е, че международният тероризъм е явление на съвременността, което не познава граници и идеологии, което често се свързва с определени радикални, националистически, религиозни или други каузи, така че никой не е защитен от него. И единствената защита е трансграничното сътрудничество в борбата с него, разчитането на съюзниците, стиковането на действията на службите за сигурност. Това е рискът на глобалния свят, в който, искаме или не, тероризмът е част от съвременността. Ние наистина сме на прага на нова лична страница като държава в тази координатна система. И в конкретния случай, това е личното ми мнение, ако имаме неопровержими доказателства, нямаме право да ги крием. 
http://www.komentator.bg/

Прочети цялата новина

Свързани новини: