Индийските жени се надяват на промяна след бруталното изнасилване

Асошиейтед прес

Прити Сингх се тревожи всеки път, когато 20-годишната й дъщеря, която учи медицина, е вечерна смяна в болницата. Ако дъщеря й трябва да остане до късно, Сингх винаги й казва да изчака да се развидели, преди да се прибере вкъщи.

“Отраснала съм със страха, че стане ли тъмно навън, трябва да си си вкъщи”, казва 43-годишната Сингх, която е учителка в детска градина в Бангалор, технологичния център на Индия. “Не мога да се отърся от този страх.”

В цяла Индия много жени разказват подобни истории. Сега обаче има надежда за промяна.

В продължение на десетилетия жените не са имали друг избор освен да се махнат, когато ги опипват в претъпкания автобус или влак, или само да се свият, когато някой подметне нещо неприлично по техен адрес. Дори да не са били обект на явно сексуално посегателство, жените живеят със страха, че това може да им се случи - на тях или на техен близък.

Груповото изнасилване и пребиване до смърт на 23-годишната студентка в движещ се автобус в столицата на Индия постави открито въпросът за сексуалното насилие - тема, отдавна премълчавана в индийското общество.

След нападението от 16 декември в Делхи, в резултат на което момичето почина, стотици хиляди индийци - мъже и жени - изпълниха улиците в цялата страна, организираха бдения със свещи и митинги, настоявайки властите да предприемат по-сериозни действия, за да създадат безопасна среда за жените.

“Сега поне хората започнаха да говорят”, казва 35-годишната рецепционистка в адвокатска кантора в Делхи Рашми Гогиа.

Журналисти от Асошиейтед прес интервюираха жени из цялата страна, от северните градове Лакнау и Алахабад до Бангалор на юг, и от източните градове Патна и Гаухати до Ахмадабад на запад.

Гневът, който пламна след отвратителното нападение, дава на жените поне частица надежда, че страната (с население от 1.2 милиарда души) ще доживее значителна промяна към по-добро в отношението към жените, макар повечето да са наясно, че промените вероятно ще са бавни.

“Тези протести поне дадоха на жените увереност да говорят за сексуалното насилие”, обяснява Сингх. “Твърде дълго жените бяха карани да се чувстват виновни за тези неща.”

Като всяка индийка Сингх също си има свои собствени правила за безопасността на дъщеря си. “Винаги държим да ни праща есемес, че е стигнала до болницата, и че тръгва за вкъщи”, казва тя.

Жени, съгласни да разкажат за нежелано докосване или грубиянски подмятания по техен адрес, казват, че са се научили да не обръщат внимание на тези неща. Повечето споделят, че са решили да игнорират тези обичайни нападки и унижения, за да не ядосват нападателите си или от страх да не посрамят себе си и семействата си.

“Какво можеш да сториш? Трябва да работиш, да пътуваш всеки ден”, казва Ясмин Талат, дипломирана студентка на 20 години и кариерен консултант в Алахабад, чиито родители не й разрешават да излиза сама след 7 ч. вечерта.

“Е, понякога се ядосвам и отвръщам нещо”, разказва тя. “Но и аз се страхувам. Не знаеш какво би могло да ядоса тези мъже.”

Апарна Даса, 35-годишна продавачка в супермаркет в Гаухати, казва, че винаги когато се качи в претъпкан автобус, някой мъж се опитва да пипне ръката й, докато тя посяга да се хване за дръжката в автобуса. “Те се опитват и докосват при всяка възможност.”

“Когато съм в претъпкан автобус и някой ми каже нещо лошо, ми се иска да му ударя един шамар, но се научих да не им обръщам внимание”, казва Гогиа от Делхи. ...

Свързани новини: