Прокурорът по "Тановгейт" най-вероятно ще оглави комисията по конфискация

Заместник-министърът на правосъдието и бивш прокурор по скандала "Тановгейт" Пламен Георгиев е най-вероятният шеф на комисията по конфискация, която трябва да се сформира най-късно до 19 януари, според новоприетия от Народното събрание закон. Инфромацията бе потвърдена пред Mediapool от три независими източника. Георгиев, който в момента е заместник на правосъдния министър Диана Ковачева в последната една година демонстрира шеметно кариерно израстване. Дотогава бе прокурор в Софийската градска прокуратура, известен главно с работата си по дела като тези за злоупотреби в ДФ "Земеделие" и в общинското дружество "Софийски имоти". Като наблюдаващ прокурор по делото, известно като "Тановгейт", Пламен Георгиев окончателно оказа да образува разследване по скандала с телефонните разговори между шефа на Митниците Ваньо Танов, премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Симеон Дянков и тогавашният заместник на Танов – Антоний Странджев. От разговорите ставаше ясно, че министър-председателят Борисов нарежда на шефа на агенция "Митници" да изтегли проверка от пивоварната на вече покойния варненски бизнесмен Михаил Михов – Мишо Бирата, защото е "поел ангажимент да не го закача". По-късно Борисов сам призна за проведения разговор и поетия ангажимент, но прокуратурата не сметна така.   Преди да влезе в правителството, Пламен Георгиев бе избран от Висшия съдебен съвет за зам.-шеф на специализираната прокуратура, което място трябваше да заеме, след като напусне поста на зам.-министър. По неофициална информация бившият обвинител е поканен и приел да оглави Комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество. Законът за т.нар. гражданска конфискация влезе в сила на 19 ноември миналата година и предвижда най-късно до 19 януари Народното събрание, Министерският съвет и президентът да излъчат своите номинации за комисията. Тя ще бъде петчленна – по един представител на изпълнителната власт и държавния глава и трима от квотата на парламента.   В условията на новия Закон за конфискацията комисията, която ще го прилага, става по-важна от всякога. В средата на миналата година под натиска на ЕС и САЩ управляващите приеха новия закон, който въвежда не само конфискация при повдигнато обвинение за извършено престъпление, но и отнемане на имущество при административно нарушения, което би могло да донесе облага от над 150 000 лева.   Законът реално вкарва и избраните членове на комисия за конфискация под контрола на службите, защото въвежда задължителна проверка за издаване на допуск до класифицирана информация. При отказ за издаване на допуск или отнемането му, мандатът на членовете се прекратява.   Конституционният съд веднъж вече отмени сроковете за действие на закона, които предвиждаха, че комисията може да рови за нарушения с давност 15 години. В момент нормативният акт отново е обект на атака от страна на опозицията пред КС. Разменната монета Отново по неофициална информация на Mediapool, именно комисията за конфискация ще бъде използвана от ГЕРБ като разменна момента за набавяне на нужните гласове за избор на нов шеф на съдебния инспекторат. Според закона шефът на Инспектората към ВСС се назначава с гласовете на 2/3 от народните представители. След гръмките скандали около кризата "Марковска", довели до блокиране на избора на нов конституционен съдия, БСП и ДПС твърдят, че повече няма да участват в никакви явни или неявни договорки с ГЕРБ за следващи назначения. Сметките на ГЕРБ показват, че дори с подкрепата на лоялните им независими депутати, не могат да формират две трети мнозинство за избор на нов шеф на съдебния инспекторат. Мандатът на досегашния титуляр Ана Караиванова вече изтече. Засега БСП и ДПС отричат официално да са търсени от управляващите и да са гарантирали подкрепа за кандидат за главен инспектор. Те твърдят, че все още нямат официално решение, тъй като няма открита и парламентарна процедура за номинации. Представители на двете партии обаче не изключват възможността, ако ГЕРБ им отстъпи две места (едно на БСП и едно на ДПС - бел.ред.) в комисията по конфискацията, те да участват в избора на нов главен съдебен инспектор. "Естествено, когато се правят такива ходове, те са елегантни. Няма да е кой знае колко агресивно – половината парламентарна група подкрепя, другата половина – не. Все пак сме опозиция", обясниха депутати от БСП и БСП. Към момента функцията на шеф на ИВСС се изпълнява все още от Ана Караиванова, тъй като управляващите провалиха процедурата за избор на неин наследник. Това се случи след като никоя от парламентарните формации не внесе своя кандидатура до средата на месец ноември, когато   изтече крайният срок на процедурата  . Тогава първоначалната информация бе, че фаворитът на ГЕРБ за поста е шефът на атестационната комисията към бившия Висш съдебен съвет   Георги Шопов  . Според източници на Mediapool, в момента на изтичането на крайния срок за номинации , председателката на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) заявила пред колегите си: "Този път няма да предлагаме никого, за да не се оплюва човекът". Седмица преди това държавата се тресеше от скандала "Марковска". "Няма как Караиванова да изпълнява тази функция много дълго време, така или иначе ГЕРБ няма да успеят да се скрият и от тази процедура", коментираха опозиционни депутати. Бившият депутат от БСП Ана Караиванова, която бе назначена от тройната коалиция, подпомогна замитането на скандала с делото "Софийски имоти", в което бе намесена семейната приятелка на Цветан Цветанов и председател на СГС Владимира Янева. Това се оказа първата фаза на съдебния скандал, който в последствие доведе до оневиняването на Янева и уволнението на неудобната Съдия Мирослава Тодорова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: