Индийски фермери намират пасища в Грузия

Високите цени на земята принуждават индийци да обработват по-достъпните земи на Кавказ.

Слънцето залязва, а добитъкът мучи, връщайки се във фермите. Звъни телефон с мелодия от саундтрак на боливудски филм. Туджиндер Сингх разговаря със сарпанча - кмета - на Маночахал, родното му село, намиращо се на около 50 км от западната граница на Индия.

Разговорът - за посевите, цените, времето и лъжливите посредници - е като милионите подобни обаждания в ранните вечерни часове на фермери в цяла Южна Азия. Само че земята, която Сингх обработва сега, е в Грузия - малката планинска страна в Кавказ.

Тридесет и осем годишният Сингх е от новата вълна фермери, решили да заминат за една страна, към която обикновено не се насочват имигранти. Когато неотдавна работел като готвач в Дюселдорф, Германия, той чул за хиляди декари плодородна земя на бивши колхози, която пустеела в Грузия, защото нямало кой да я обработва.

Разликата с родния му Пенджаб, където населението се увеличава и цените на земята са високи, била поразителна. Така преди два месеца той и трима негови приятели тръгнали от индийския град Амритсар за грузинската столица Тбилиси, за да сключат сделка за аренда на 50 хектара. Върнал се за малка почивка и за малко “пиле тандури”, Сингх каза, че е много доволен от това си решение, нищо че още не е много наясно къде точно се намира новият му дом.

“Плащаме 950 долара за хектар за 99-годишна аренда. За толкова няма да получиш много в Пенджаб. Не съм сигурен дали стопанството е на север или на юг, но май е някъде близо до Турция и Армения”, каза той.

Сингх и неговите съдружници не са единствените. Все повече фермери от Пенджаб се насочват към Грузия. Посредници като Джаландхар рекламират сделки с грузинска земя и бизнесът процъфтява.

“Всичко започна неотдавна, тогава бяха само дванайсетина или малко повече. Сега може би са стотици. Щом се разчуе, ще има много. Идват при мен за паспорти. Търсят нови пасища”, каза Дж. С. Содхи - чиновникът в Амритсар, най-близкия голям град до Маночахал, който издава документите за пътуване.

Фермерите от областта Пенджаб, известна като житницата на Индия, отдавна търсят земя в чужбина. Преди имало вълна от емигранти, които отишли в Канада, където заради урбанизацията запустели хиляди стопанства. В по-ново време пенджабски фермери купуват или наемат хиляди хектари земя в Украйна, Узбекистан и из цяла Източна и Централна Африка.

“Пенджабците винаги отиват в различни страни. Те са много авантюристични и предприемчиви”, каза Содхи.

Парите, които фермерите изкарват в чужбина, често се изпращат у дома, за да се купи земя, и това пак вдига цените, принудили ги да заминат. Грузински представители в Индия казват, че новодошлите може да се разочароват.

“Не ги насърчаваме. Те сами отиват. В Грузия има някои частни собственици, които продават земя. Нямаме някаква програма за това”, каза грузински служител миналата седмица.

В Грузия е незаконно чужденец пряко да притежава земя и макар тя да е относително евтина, не е чак толкова много, както се говори, посочи втори представител. Неотдавнашен проект за привличане на фермери от чужбина, в частност бели южноафриканци, се оказал неуспешен.

Но опитите да се намали ентусиазмът най-вероятно засега няма да имат особен успех. “Има огромен глад за земя и се говори, че там има много добра земя, плодородна и добре напоявана”, каза Гокул Патнаик, който е специалист по глобално земеделие, базиран в Делхи. “Това е механизирано земеделие, но Пенджаб е единственият индийски регион, където широко се използват трактори, така че това няма да е особен проблем”.

Няма да са пречка и културните различия между Кавказ и Западна Индия. “Харесва ми храната и хората са много дружелюбни”, каза Сингх, ...

Свързани новини: