Цената да бъдеш “златно момиче”

01/10/13 23:18
(http://e-vestnik.bg/)

Цената да бъдеш “златно момиче”

Нешка Робева и Бианка Панова. Снимка: личен архив

Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 г., когато бях убедена, че хората трябва да узнаят за цената, която се плаща за това да бъдеш „златно момиче“ тогава. Исках да надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самота понякога, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката…

Събирах усърдно материали, интервюта, спомени… Докато един ден съмненията ми, че това няма да е интересно за никой, не надделяха и проектът ми за „истината“ по времето на комунистическия спорт рухна. Предаде се на новото време. А то нямаше нищо общо със старото. Някак си неусетно се промениха желанията, вкусовете, манталитета на хората.

Появиха се нови „златни момичета“ – фолкпевиците и нови „железни момчета“ – мутрите. Новите герои запълниха много бързо отчаяната празнина в душите на младите и станаха пример за подражание. Изкуствено поддържаните морал и дисциплина отстъпиха на порнографията и безнаказаната слободия.

Не искам да съдя или обидя някого, всеки герой си има своето място и величие в определеното му за това време. Още повече че всички сме хора и се учим от грешките си. Но както пее Кирил Маричков – „Това е вкусът на времето“. Настъпиха тежки времена за България и последното, за което измъчените хора искаха да знаят, бяха жертвите, направени в името на спортната победа.

Нищо че тогава спортът бе важен елемент от световната политика, бе затвърждаване на едната система, доказване на приоритета й пред другата, натриване на носове. Смело мога да кажа, че ние, спортистите от онова време, бяхме нещо като легендарните гладиатори от миналото. Загубата не съществуваше като понятие. Не се броеше нито сребърен, нито бронзов медал. Съществуваше само едно – златната победа! И то на всяка цена! Без подбор на средствата.

Водеше се война.

Сега, 22 години по-късно, присъствах на един семинар на тема „Промени ума си – промени живота си“. Водеше се от един невероятен човек, д-р Мел Гил, създателя на „Метатайната“, философ, психолог, световноизвестен лектор. Една от целите на семинара беше да се научим да говорим пред публика. Да преодолеем смущението и да съумеем да запазим стройна мисълта си.

Но най-важното бе – да имаш какво да споделиш! И това нещо да е любопитно за другите! Няма нищо по-ужасно от появата пред публика и само след 2 минути никой в залата да не те слуша просто защото това, което третираш, не представлява интерес за никого! На този семинар, д-р Гил ме посочи да говоря два пъти.

Трябва да призная, че чувството на дискомфорт и притеснение ме завладя и двата пъти. Още повече че през целия си съзнателен живот съм се учела как да говоря с тялото си, как да изразя дадена емоция с движения, а не с думи.

Ако ви се е налагало да излизате на сцена пред много хора, вперили поглед във вас, очаквайки да кажете нещо наистина страхотно и когато не сте се подготвили добре, ще ме разберете. Изведнъж главата ви се изпразва и колкото и да ровите в паметта си, нищо не излиза на повърхността. Почвате да прехвърляте разни теми наум, но никоя не ви изглежда достатъчно добра. Опитвате се да си спомните някой виц, но никой не е достатъчно оригинален… Идеята да говориш за себе си?! ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/10/13 23:18 http://e-vestnik.bg/16574/tsenata-da-badesh-zlatno-momiche/