Уго Чавес беляза 14 години латиноамериканска политика

Франс прес

Харизматичният и неуморен президент на Венецуела Уго Чавес от 14 години посвети немалко усилия на създаването на латиноамерикански блок, освободен от влиянието на САЩ, за което бе подпомогнат от неизчерпаеми петролни ресурси.

След редица политически съюзи, възнаградени от здрави икономически връзки, Латинска Америка се дистанцира от Вашингтон, отбелязват анализаторите, които считат, че е твърде слабо вероятно да се появи друг латиноамерикански лидер, способен да играе ролята, която си е отредил венецуелският президент.

“Това, което отличава Чавес от самото начало е, че Венецуела беше твърде малка за него, той се стремеше към международна сцена”, смята Майкъл Шифтър от вашингтонския изследователски център Междуамерикански диалог.

“Чавес има много специфичен, провокативен стил. Той усърдно работи за създаване на една Латинска Америка, която е по-уверена в себе си, изправена пред САЩ”, каза той.

Според Кристофър Сабатини от вашингтонския лобистки Съвет на Америките, “Чавес е придал сила и характерен облик на един открито антиамерикански съюз в региона, но тази коалиция няма с кого да го замени” в случай, че болестта му окончателно му попречи да поеме отново управлението на Венецуела.

В това отношение избраният през 1999 г. Чавес отдаде предпочитание на агресивни изказвания против Вашингтон и с помощта на огромните петролни ресурси на Венецуела изгради съюзи и задейства механизми за сътрудничество и интеграция в региона като Петрокарибе, Алба (Боливарската алтернатива за Америка), Унасур (Съюзът на южноамериканските нации) или Селак (Общността на латиноамериканските и карибски държави).

Президентът Чавес бе преизбран на 7 октомври, но няма да е в състояние да положи клетва за нов мандат днес. Той не се е появявал публично откакто замина за Куба преди месец за четвърта операция на рака, с който бе диагностициран през юни 2011 г.

Според Сабатини ако никоя личност в движението му не може да играе същата роля като Чавес на международната сцена, “венецуелското петролно покровителство ще продължи. Това винаги е било част от дипломатическата му стратегия”, каза той.

Запитан за посочения приемник на президента - Николас Мадуро, Шифтър смята, че той ще запази повечето съществуващи със страните от региона споразумения, но че няма да има “нито тази ангажираност, нито този устрем”.

Освен това във Венецуела се очертава “много тежка фискална криза и най-засегнатите страни ще са Куба и Никарагуа”, уверява той.

При управлението на Чавес Каракас и Хавана развиха привилегировани политически и икономически отношения, които са жизненоважни за Куба след изчезването на Съветския съюз.

Венецуела доставя на Куба около 100 000 барела петрол на ден на преференциални условия.

В замяна Куба оказва помощ на Каракас с 40 000 лекари, фелдшери и медицински сестри, както и съветници и експерти в редица области, които носят на комунистическия остров около 6 милиарда долара годишно.

“Предвид нивото на отношенията й с Венецуела, Куба не може да очаква никакъв положителен резултат от политическата нестабилност в Каракас”, посочи Артуро Лопес Леви, преподавател в Денвърския университет в щата Колорадо.

Директорът на Центъра за изследване на кубинската икономика в университета в Хавана Еверлени Омар Перес смята за слабо вероятно да настъпи рязък спад в икономическите отношения между двете страни. Куба обаче търси начини да се върне в състава на международната общност, търси нови търговски партньори, каза той.

Други страни са силно зависими от венецуелския петрол. Сред тях е Никарагуа, която получава 10 милиона барела петрол годишно и социални помощи, и Уругвай, който получава между 6 и 8 милиона барела петрол годишно.

Гигантът Бразилия при управлението на Луис Инасиу Лула да Силва, а след това на Дилма Русеф отвори пред Уго Чавес вратите си за търговия и инвестиции и съдейства за влизането на Венецуела в Меркосур.

Новите приоритети на Чавес в търговските отношения, както и лошите му отношения с бившия ...

Свързани новини: