По Route 66 – Градът призрак Оутман, Аризона

01/12/13 11:34
(http://e-vestnik.bg/)

По Route 66 – Градът призрак Оутман, Аризона

Продължение. Виж тук предишната част “Забриски пойнт, Death Valley и сенки от комунизма“. (Откъс от подготвената за печат книга „До Чикаго и напред – On Route 66”).

Крави на Route 66 - в Черните планини, стар участък на пътя, наречен Bloody 66. Снимка: Иван Бакалов

След еднодневното отклонение встрани до Лас Вегас и Мъртвата долина, спираме отново в Кингман, Аризона, за да продължим по Route 66. Градът не е мръднал и на косъм, същото слънце, същата жега, същия „Старбъкс”, същото кафе.

Обедното слънце преваля, на 2-3 маси възрастни кингманчани четат мълчаливо местния вестник „Дейли майнър”. Що пък майнър? Със сигурност това е бил миньорски град навремето. Ама вестникът е оцелял в епохата на интернет и по-нова конкуренция – има още два вестника – „Стандарт” и още някакъв, доколкото виждам на стенд в заведението.

Вече е ранен следобед, като излизаме отново на магистралата на Запад. Натискам педала, уплашен да не изпусна светлата част на деня.

Съвсем недалеч след града хващаме надясно, водени от табелата за стария Път 66. Намалявам скоростта, да се съобразя с ограничението. Пътят трайно започва да се отдалечава от магистрала 40. Не върви успоредно, както на други места досега. Тук старият Път 66 прави голямо отклонение от магистрала 40 и трябва да навлезе в някакви планински скатове, които се виждат надалеч напред в полупустинния пейзаж. Достигаме ги бързо, обаче.
И започват едни завои, прочутият Път 66 става малко пътче, което се вие из баирите, все едно качваш Беклемето над Троян, че и по-лошо. Да не би да се загубихме? Джипиесът показва, че това е пътят напред. Все пак се оглеждам със съмнение, че нещо съм пропуснал някое отклонение и съм забил по някой стар път из планината. Само че непрекъснато се появяват табели Historic Route 66 Arizona.

Че какъв хайуей е било това навремето? Движим се все по-бавно, завоите са такива, че не можеш да караш с повече от 15-20 мили в час. И изведнъж на един завой на 30-ина метра отпред се появяват две крави. Седят объркано на пътя и гледат към нас, огрени от ниското вече слънце. Наоколо не се виждаха ферми. По-назад мернахме някакви къщурки и това беше. Първо уплашено намалих, а после спрях да ги снимаме. Кравите не се впечатляват особено от фотоапарати и от кола.

По Bloody 66. Снимка: Иван Бакалов

Нагоре следва завой след завой. Прехвърлихме хребета и отново завой след завой, караме бавно и гледаме черните скали наоколо. Появи се някаква кариера или Бог знае какво беше, отделни къщи тук-там. И неизменно на пътя изниква табела, да подскаже, че не сме се изгубили. Пише си отново: Historic Route 66 Arizona.

Както споменах, не съм се готвил сериозно за това пътешествие. Тръгнах по Майка път, пък каквото срещна. Да, ровил съм из интернет - карти, снимки, сайтове, блогове. Но нищо повече. Ден за ден преглеждах напред къде ще мина. Но чак тук, по черния цвят на скалите се сетих, че прочетох за Блек Маунтинс (Black Mountains – Черните планини), през които бил най-ужасният участък на Route 66, наричан “Bloody 66″.

Е, започнах да осъзнавам, че съм точно на него. Този участък е бил част от Път 66 чак до 1953 г., изпъстрен с остри завои, които американците наричат „завои фиба” (hairpin turn). Навремето пътуващите толкова се страхували от “Bloody 66″, че понякога наемали местни хора като навигатори, да го преминат.

Е, ние пък съвсем без навигатори, дори не разбрахме че сме навлезли в „Блади сиксти сикс” и даже вече го преминаваме, спускаме се по ската.

И не щеш ли, след ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/12/13 11:34 http://e-vestnik.bg/16533/po-route-66-gradat-prizrak-outman-arizona/