Искат ли румънците работа в чужбина?

Би Би Си

От края на 2013 г. българите и румънците ще имат право да работят в целия Европейски съюз. Тези страни имат значителен брой население - около 27 милиона общо. Мнозина във Великобритания се тревожат, че ще има нов приток от мигранти, особено от Румъния, но наблюдателите в страната са по-оптимистично настроени.

Доктор Мирча Киву, социолог и коментатор в Букурещ, се съмнява, че много хора ще тръгнат към Обединеното кралство.  Той смята, че онези, които са искали да емигрират, вече са го направили: “Мисля, че голямата вълна вече мина. Сега ще има вълни, но не цунами”, каза той.

През последното десетилетие милиони румънци заминаха да работят в чужбина. Повечето от тях отидоха в Испания и Италия, защото тези езици са близки до румънския, и защото Испания отмени ограниченията, в началото - радостна да посрещне нови работници за своя строителен бум.

В село Нимаещ, в подножието на Карпатите във вътрешността на Трансилвания, повечето семейства са изпращали най-малко един от членовете си на работа в Испания. Някои дори се преместиха там за постоянно за известно време.

В малкия двор на едноетажна селска къща срещнах Кристиан Кабау. Той е работил пет години в Испания и е спестил достатъчно, за да си построи дом. Той има квалификация за помощник фармацевт, макар че в Испания е извършвал предимно неквалифициран труд. Кристиан си е намерил работа в аптеката в близкия град и казва, че планира да остане в Румъния засега.

В малкото село Физиш, на няколко километра от Нимаещ, се срещам с Раду Серб, пенсионер с къща на главната улица. Той живее сам, защото съпругата му е в Италия, грижейки се там за възрастна жена. Г-жа Серб работи в Италия половината от годината, печелейки 600-700 евро месечно - четири пъти стойността на месечна румънска пенсия. Средствата ще й помогнат да плати сватбата на дъщеря им.

Доктор Алина Бранда е изучавала миграционните модели от Нимаещ и Физиш. Тя ми каза, че селяните били склонни да ходят на едно и също място в Испания и да си помагат един на друг в търсенето на работа и дом.

Почти всички са се върнали в Трансилвания, като са използвали спестените пари, за да си построят къщи или да започнат бизнес. Това беше “циркулярна” миграция - типична за много зони на провинциална Румъния. Обаче заради кризата в еврозоната много по-малко хора работят там сега.

Заедно с д-р Бранда се срещнах с група млади селяни, включително тийнейджъри, които са прекарали по-голямата част от пубертета в Испания. Тяхното отношение е различно от това на родителите им, чийто живот е изучавала тя. Те са много по-авантюристично настроени.

Джеанина и Маделин Нистор са били в продължение на няколко години в Сарагоса, защото баща им е ръководел собствена строителна фирма там и искат да се върнат.

Емил Серб, зидар на около 30 години, е работил в Испания за много повече пари, отколкото може да изкара на ден в Румъния. Той иска да работи и в други държави от ЕС. Нито един от селяните не е осъзнал, че ограниченията ще паднат в края на годината.

Не всички обаче искат да заминат. Адриан Будау, 18 г., е бил известно време в Испания с родителите си. Не му е харесало. “Искам да бъда тук, в моята страна”, каза той.

На същото мнение са и група успешни млади специалисти, с които се срещнах в бар в Букурещ. Те имат добра работа, повечето в процъфтяващия софтуерен сектор, работят за международни компании. Те признават, ...

Свързани новини: