Стиглиц: През 2013 г. най-големите рискове са свързани с Европа и САЩ

Като погледнем към 2013 г., най-големите рискове са свързани със САЩ и Европа. За разлика от тези два региона Китай притежава инструментите, ресурсите и стимулите, за да избегне евентуално твърдо икономическо приземяване. Това коментира за ProjectSyndicate Джоузеф Стиглиц, носител на нобелова награда за икономика и професор от Колумбийския университет. Китайците ясно разбират, че трябва да се фокусират по-скоро върху „качеството“ на растежа – като ребалансират икономиката си от износ към домашно потребление – отколкото върху фикс идеята за постигане на някакъв определен растеж на всяка цена.

Въпреки влошаващите се глобални икономически условия растеж от около 7% в Китай ще е достатъчен да задържи цените на суровините, а от това ще спечелят износителите от Африка и Латинска Америка. От друга страна третият кръг вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв (Фед) може също да подкрепи износителите, въпреки че едва ли ще окаже влияние върху растежа на щатската икономика.
Наченките на възстановяване в сектора на недвижимите имоти вероятно ще се окажат достатъчни, за да обезсърчат евентуални драматични изменения в досегашната политика, включително идеята за отписване на част от главницата на ипотечните облигации, при които оставащият дълг е по-голям от пазарната цена на имота. Но докато реалната (претеглена спрямо инфлацията) цена на жилищата в САЩ все още е с 40% под пазарния пик преди кризата, силно възстановяване на пазара на недвижими имоти е малко вероятно.
От друга страна, въпреки че европейските лидери нееднократно се съгласяваха на стъпки, които до скоро се приемаха за немислими, тези техни действия не бяха синхронизирани с пазарите. Те също така упорито подценяваха негативните последствия от програмите за икономии и надценяваха ползите от институционалните корекции. Ефектът от възлизащата на 1 трлн. евро програма за дългосрочно рефинансиране на ЕЦБ, която предоставяше нисколихвени кредити на търговските банки, за да изкупуват държавни ценни книжа (ДЦК), се оказа изненадващо краткотраен.
Европейските лидери разбират, че дълговата криза в периферията на еврозоната определено ще се влоши при липсата на растеж. Понякога те дори признават, че икономиите няма да помогнат в тази насока. Въпреки това те не желаят да предложат ефективен пакет за стимулиране на растежа. Поуката е, че политиката и икономиката са неразделни. Пазарите от своя страна могат да не са нито ефективни, нито стабилни. Политиката на дерегулации обаче позволи натрупването на безпрецедентни излишъци, които доведоха до инвестиционни балони и криза, последвала спукването им.
В условията на криза политиците взимаха решения, които далеч не могат да се окачествят като адекватни. Банки бяха спасявани, но истинските проблеми бяха оставяни да се задълбочават. Не е чудно, че както в Америка, така и в Европа, задачата за справяне с тези проблеми беше оставена на същите политици, които ги предизвикаха, подчертава Нобеловият лауреат. В Европа еврото беше създадено по политически, а не по икономически причини. Именно политиката доведе до сформирането на фундаментално сбъркани структури, които позволиха раздуването на инвестиционни балони.
Да прогнозираме какво ще се случи през 2013 г. е равносилно да предположим как разединена Европа и срещащата силна опозиция в Конгреса администрация на Обама ще се справят с кризата. Гадателските сфери, когато говорим за икономика, винаги са били мъгляви. Когато става въпрос за политика обаче, те са дори още по-непрозрачни, обобщава Джоузеф Стиглиц.

Прочети цялата новина

Свързани новини: