Фискалната стабилност превърна бизнеса в заложник

Бизнесът е заложник на фискалната стабилност на страната. Причината е, че за разлика от останалите страни в ЕС България има малък държавен дълг, който наскоро падна под 15%, но огромен и непрекъснато нарастващ корпоративен дълъг, възлизащ на 227% от брутния вътрешен продукт (БВП), което блокира растежа на икономиката. Това е основният извод от проучване на Българската стопанска камара (БСК) за задълженията на фирмите, представено в понеделник от изпълняващия й председател Божидар Данев. По думите му този дисбаланс го няма в нито една европейска страна. Данев даде за пример Германия, където двата показателя са съизмерими. Ефектът от тази голяма диспропорция и свръхзадлъжнялостта на предприятията е липсата на достатъчен растеж. По оценка на БСК за 2011 г. от това е загубен около 1.5-1.6% ръст на икономиката, посочи Данев. Задълженията на предприятията продължават да растат и в края на 2011 г. те надхвърлят 163 млрд. лв. Това е ръст от 5.2 млрд. лв. спрямо година по-рано и с 96 млрд. лв. спрямо 2005 г., откакто БСК прави проучването. Размерът на тази задлъжнялост не е толкова тревожен, защото колкото повече и по-добре работи една икономика, тези задължения се увеличават. Проблемът е, че все по-голяма част – около 80% от всички задължения, са просрочени, каза Камен Колев, зам.-председател на БСК. Това според него също блокира икономиката за по-висок растеж. С най-много просрочени задължения е средният бизнес - предприятията с персонал от 30 до 250 души, който е гръбнакът на българската икономика, каза Божидар Данев. Според него единственият изход за тези фирми е закриване, съкращения или фалит. Задължения Междуфирмената задлъжнялост продължава да расте като през 2011 г. достига 107.7 млрд. лв. Това е ръст от 3.3 млрд. лв. (3.2%) спрямо година по-рано, показва проучването на БСК. На междуфирмената задлъжнялост се падат две трети от прираста на задълженията на предприятията през 2011 г. Тревожно е увеличението на задълженията между свързани предприятия от една група, с оглед възможностите за счетоводно укриване на обороти, посочи Божидар Данев. Размерът на тези задължения през 2011 г. е достигнал 38.5 млрд. лв., което е ръст с 1.4 млрд. лв. спрямо година по-рано, показват данните на БСК. Увеличават се задълженията на предприятията и към банките, като увеличението им е с 2.2 млрд. лева (4.9%) през 2011 г. спрямо година по-рано. Ръстът се дължи на краткосрочните заеми, докато дългосрочните падат. Това означава, че фирмите изпитват трудности в текущата си дейност, посочи Божидар Данев. Близо 2 млрд. лв. дължат фирмите за заплати на работниците в края на 2011 г. Увеличението е с 420 млн. лв. спрямо година по-рано, показват данните на БСК. Единственото намаление е отчетено при данъчните задължения, които в края на 2011 г. възлизат на 3.5 млрд. лв. Това е спад с близо 500 млн. лв. (12%) спрямо година по-рано, показват данните на БСК. Държавата е станала по-коректен платец към фирмите през 2011 г. спрямо 2010 г., но същото не може да се каже за общините, показва още проучването на БСК. В края на 2011 г. просрочените задължения на държавата към бизнеса са 170 млн. лв., докато на общините възлизат на 207 млн. лв. Към 30 септември 2012 г. задълженията на държавата са намалели до 111 млн. лв., докато общините дължат на фирмите – 176 млн. лв. Сектори Най-задлъжнелите сектори в икономиката са търговията – 35.7 млрд. лв., операциите с недвижими имоти – 25.2 млрд. лв., и строителството – 18.7 млрд. лв. Ръст на задълженията през 2011 г. спрямо година по-рано е отчетен при производството и разпределението на енергия – с 1.7 млрд. лв., операции с недвижими имоти – 1.6 млрд. лв., търговия – с 1.5 млрд. лв., далекосъобщения – с 800 млн. лв., и с по 100 млн. лв. в хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, складиране и пощи. Най-голямото отчетено намаление на задълженията е в дейностите за производство на основни метали – 3 млрд. лв., строителство – 1.6 млрд. лв. и производство на хранителни продукти – 100 млн. лв. Мерки Ускоряване на процедурите по несъстоятелност, премахване на възможността за обявяване на несъстоятелност със задна дата, забрана за обявяване на обществени поръчки със отложено плащане, приватизация на дейността по връчване на призовки са исканията на БСК за промени в законодателството. Законопроектът за ликвидиране на възможността за фалит със задна дата беше внесен в парламента още миналата година, но приемането му се бави, неясно защо, отбеляза Данев. Според него в противоречие на евродиректива пък се иска бизнесът да финансира авансово общините и държавата при обществените поръчки с възможността за отложено плащане, каквото дава Законът за обществените поръчки. В момента от това се ползват масово общините и сектора на здравеопазването, където отложеното плащане варира от 3 до 36 месеца. Това води до оскъпяване на поръчките и е развъдник за корупция, каза Божидар Данев. "Ако вие сте човек, близък до властта, могат да ви платят на първия месец, тъй като срокът е примерно до 6 месеца. Но във всички случаи останалите кандидати трябва да предвидят тези разходи за 6-месечното чакане на плащането", даде пример зам.-председателят на камарата Камен Колев. БСК призовава още за намаляване на тарифите за правораздаване и нотариални услуги и за дейностите на съдия изпълнителите. В момента тези високи цени лишават бизнеса от достъп до правосъдие, посочи Данев. Той допълни, че сега всички оправдания на политици за високи разходи са свързани с това, че съпругите или съпрузите им са нотариуси.

Прочети цялата новина

Свързани новини: