Законовите поправки заради дюните противопоставиха бизнеса и зелените

Съвсем очаквано направените предложения за промени в седем закона заради скандалната сделка за продажба на 29 дка дюни край Несебър противопоставиха бизнеса и зелените. Ябълката на раздора се оказа даването на повече права на неправителствения сектор (НПО) с възможността да обжалва застроителните планове. Според бизнеса и сега има достатъчно законови гаранции да не се вършат безобразия. Проблемът е, че законите не се спазват и винаги се намират вратички, с които те да се заобикалят. Даването на повече права на контрол на НПО не може да замени ролята на държавата в опазването на обществения интерес, се казва в становището на Американската търговска камара.   Общо десет предложения и коментари са постъпили в Министерството на регионалното развитие по направените предложения за промени. Половината от тях са на НПО, а другата част на бизнес организации. Учените от БАН също са откликнали на призива на земеделския министър Мирослав Найденов и чрез доц. Маргарита Станчева от Института по океанология са пратили становище “що е това дюни”.   В четвъртък всички предложени промени ще бъдат публично обсъдени в парламента. Участие в дискусията ще вземат всички заинтересовани страни – институции, неправителствени и бизнес организации, учени.   Зелените искат да обжалват всичко   Въпреки че природозащитни организации вече внесоха своите идеи за законови корекции, част от тях са ги дублирали сега под формата на коментари и предложения. Това са направили Асоциацията на парковете в България, чийто председател е Тома Белев, от когото тръгна разплитането на “Дюнигейт”, “Варна Диша”, коалиция “Природа за хората и регионите” и политическа партия “Зелените” на Борислав Сандов. Пусната е и петицията за създаване на национален парк “Черноморско крайбрежие” , в който да влязат десет все още диви плажа .   Две са основните искания на зелените – да има повече прозрачност и да имат право на обжалване на общите устройствени планове, подробните устройствени планове и строителните разрешения като заинтересована страна. Аргументите им за това са, че в момента тези актове според тях не подлежат на съдебен контрол.   Единствено от коалиция “Природа за хората и регионите” предупреждават, че “всяка законодателна реформа, подчинена на натиск, а не на разум, не е в състояние да доведе до пълноценна защита на обществените интереси”. Затова те предлагат да се направи “работна група, която да прегледа нормативната уредба и добрите европейски практики и да предложи адекватен съдебен контрол, вместо по предложения порочен начин да бъдат блокирани инвестиции чрез безсмислени съдебни спорове”.   Бизнесът: Ще има отлив на инвестиции и намалени приходи   Притесненията на бизнеса са, че разширяването на правата на НПО може да доведе до безпринципно и необосновано обжалване два пъти на един и същи административен акт. Последиците от това ще са свиване на преките инвестиции, което ще доведе до по-малко приходи в държавния бюджет от данъци, мита и осигуровки. Свои становища по проблема са изпратили Камарата на строителите, Минно-геоложката камара, Американската търговска камара, Българският съюз по балнеология и спа туризъм и инвестиционният консултант Сергей Стойнов.   Проблемно, според тях, е предложението на Министерството на регионалното развитие да се даде право на зелени организации да обжалват подробните устройствени планове. Разширяването на кръга на лицата създава правна несигурност и непредвидимост и може да доведе до бюрократични пречки, смята бизнесът. Причините за това са няколко. В българското законодателство няма критерии за представителност на НПО и това дава възможност за злоупотреби с конюнктурно създадени НПО, посочва строителната камара. Освен това в Закона за опазване на околната среда е заложено изискване за задължителна екологична оценка на подробния устройствен план, който подлежи на съдебен контрол. С въвеждането на такъв и в ЗУТ ще има обжалване на едно и също нещо два пъти в съда, се казва в становището на Минно-геоложката камара. Според нея проблемът би се решил чрез стриктно прилагане на вече въведените норми.   “Възможността за обжалване на проекта във всички фази създава колкото права, толкова и възможност за злоупотреба с тях, което създава правна несигурност и непредвидимост”, се казва в становището на Американската търговска камара (АТК), което започва с уточнението, че подкрепят опазването българската природа.   “Свидетели сме не на липса на контрол от гражданската общност, а по скоро на бездействие от страна на държавните органи. Създава се впечатлението, че именно това е първопричината за общественото недоволство”, смятат от Американската търговска камара. Според организацията “даването на повече права и контрол на НПО не може да замени ролята на държавата в опазването на обществения интерес”.   Инвестиционният консултант Сергей Стойнов посочва, че проблемът идва от това, че се “заобикалят законите без никой да разбере”. Затова той призовава за разум при промяна на нормативната уредба, така че да не се допусне допълнително влошаване на инвестиционния климат.   Държавата да не връща пари на инвеститорите   Със свое предложение се е включил и бившият зам.-министър на земеделието Георги Костов, който се раздели с поста си след лобиране от страна на депутата от ГЕРБ Емил Димитров заради засегнати негови интереси в горите.   Костов предлага вместо държавата да връщат парите на всички “правоимащи”, които са направили изключване на земи от горския фонд, но кризата е стопирала временно намеренията им, да се даде срок за довършване на сделките, но като се добави допълнителна такса за проверка дали имотът не попада в защитена зона или в Натура.   Бившият началник на Костов – Мирослав Найденов, обяви, че спира всички преписки по покупка на изключени земи от горския фонд, които се оказаха около стотина, и в името на обществения интерес държавата ще върне около 100 млн. лв. на инвеститорите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: