Игнатов: Референдумът “за“ ходенето на градина от четиригодишните е спечелен

Работното време на парламента приключи преди депутатите да успеят да гласуват спорното предложение в проектозакона за училищното образование четиригодишните деца задължително да посещават детска градина. Докато депутатите спориха в пленарната зала, родители излязоха на протест срещу тази мярка, която според тях ограничава правото на семейството да реши дали детето да посещава предучилищна подготовка и кога е готово за това. Това предложение беше централна тема на споровете между депутатите и изказванията по него ще продължат и в четвъртък.   Министърът на образованието Сергей Игнатов заяви пред депутатите, че “референдумът за ходенето на детска градина на четиригодишните е спечелен от тези, които искат това да се случи“. Според изнесена от него статистика само 1.9% от родителите са против предлаганата от образователното министерство мярка. Той се съгласи, че преди всичко решението трябва да е на семействата, но даде пример, че държавата има право да задължава, както има задължение да се ходи на училище от 6-годишна възраст и както преди време е имало задължителна военна служба.   “Ние като управление сме задължени да сумираме това, което е в приемните на кметовете в цялата страна, семействата постоянно искат места в детските градини. Имаме и съгласието на всички социални партньори в средното образование. 80% от четиригодишните сега ходят на детска градина, ние няма да постигнем 100%, но ще постигнем 87%-92%. Имаме рисков контингент и затова сме длъжни да положим усилия и, ако родителите не уважават това решение, ние като държава трябва да кажем, че децата трябва да ходят на детска градина“, коментира Игнатов.   Председателят на образователната комисия Огнян Стоичков (“Атака“) цитира становище на Министерството на финансите, според което някои от мерките в закона като задължителната предучилищна подготовка на четиригодишните не са финансово обезпечени. [div class='left_orange'] Какво предвижда новият закон?    Започналото в сряда обсъждане на закона ще продължи и в следващите дни, тъй като депутатите имат да гласуват текст по текст близо 350 члена плюс допълнителни разпоредби. Проектозаконът за училищното образование беше подготвян от ресорното министерство в продължение на две години и половина и не беше приет от парламента навреме, за да влезе в сила от 15 септември 2012 година.   Новият училищен закон цели реформа на училищното образование и заедно с него бяха подготвени нови учебни планове, на които ще бъдат базирани и бъдещите нови учебници. Промените в закона предвиждат основно образование да се получава след завършен седми клас, а не както досега - след осми. Още [class='left_orange' div]   Депутатът от Синята коалиция Мартин Димитров посочи, че по конституция е задължително училищното, а не предучилищното образование. Той посочи, че никой не ни кара да сваляме възрастта за задължително обхващане на децата от образователната система и са спекулации твърденията, че това ни се налага от ЕК. “Всички препоръки са за разнообразяване на формите за образование, както формални, така и неформални. Ако услугата е добра, хората сами ще дойдат и ще дадат децата си. Тази мярка няма необходимата обществена подкрепа“, посочи той. Димитров припомни, че над 40 организации се обявиха срещу задължителната детска градина за четиригодишните и 90% са се обявили по данни на НЦИОМ срещу задължителната подготовка за петгодишните деца преди две години. “Имам дете на 4 години и никоя институция не може да знае по-добре от родителя коя възраст е най-добра за детето“, каза Димитров.   Той посочи, че могат да възникнат неприятни ситуации в бъдеще като това, “ако не изпълниш закона да ти откажат да ти запишат детето на следващата година“.   Веселин Методиев от Синята коалиция предложи задължителният характер на разпоредбата да се замени с пожелателен и да се каже, че предучилищната подготовка може да започне от четиригодишна възраст. Той припомни дебатите от миналия парламент около идеята училището да стане задължително за шестгодишните, но в крайна сметка се прие, че децата могат да тръгват на училище и на седем, и на шест години.   Депутатът ГЕРБ Румен Стоилов призова депутатите да почерпят опит от “франкофонските държави“, където предучилищната подготовка започвала от 3 години. “Доказано е, че по-ранната подготовка и социализирането на децата, води до по-доброто им развитие“, каза той.   Мартин Димитров обаче изнесе справка на ЕК, според която в Белгия и Франция обучението става задължително на 6 години, а в Швейцария в шест кантона е на 4 години, в девет кантона на 5 години, в 11 кантона на шест години.   Депутатът от ГЕРБ Снежана Дукова коментира, че “законът дава всички шансове и основания за всякакви политически ексцесии“, което е “срам за тези, които омаловажават 3.5 години труд и говорят откровени лъжи от тази трибуна“. “Извървян е нелек път за консолидиране или поне сближаване на мненията по голяма част от проблемите в този закон. Упрекват ни даже, че сме закъснели и преди избори не би трябвало да приемаме рискови текстове. Ние имаме политическа програма и платформа и сме казали, че образованието е наш акцент“, каза тя.   “Този мач ние го играхме с петгодишните, той не беше лек, но ние победихме, защото се доказа още един път грижата за българските ученици, за българските деца“, допълни Дукова.   Депутатът от БСП Валентина Богданова коментира, че управляващите се опитват да обяснят как задължителната подготовка за четиригодишните няма да е толкова задължителна. “ Ние не творим художествена литература, а пишем императивни текстове. И ако запишем нещо, то трябва да се изпълнява“, заяви тя.   Освен по този текст депутатите спориха и за въвеждането на предмет религия, както настоява Българската православна църква, но всички предложения в тази посока бяха отхвърлени.   Родителски протест срещу задължителна градина за четиригодишните   Докато депутатите обсъждаха законопроекта родители излязоха на протест пред парламента срещу задължителната подготовка за четиригодишните и предвидените санкции за хората, които не запишат децата си. Орлин Райков, който е един от протестиращите родители, коментира, че всеки родител има право да обучава детето си по системи, които предпочита, и с темпо, което прецени, че е подходящо.   “Законопроектът е лансиран по безскрупулен и арогантен начин, като се представя като резултат от дискусии и обсъждания, но това не е така. Аз имам документи за това, че сме представили алтернативни позиции на Министерството на образованието, младежта и науката и на Огнян Стоичков, председател на комисията в парламента, но нашият глас не бе чут“, посочи Райков.   Николай Дренчев, заместник-председател на Националната мрежа за родители, допълни, че с това задължение при недостига на места в детските градини се създава абсурдната ситуация деца, чиито родители искат да ги гледат вкъщи да изместят в детските градини такива, чиито родители действително нямат алтернатива.   Родителите искат също да бъдат позволени алтернативни форми на детските градини, като например родителските кооперативи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: