Рязан

01/16/13 10:12
(http://e-vestnik.bg/)

Марин Дамянов. Снимка: личен архив

Дали съм мюсюлманин? Не знам какво да отговоря. Не мога да кажа, че съм атеист… Ето, да вземем двете ми дъщери – жена ми ги заведе на черква, да запалят по една свещ; аз пък ги научих да си мият дупетата, както правят мюсюлманките. Какъв мюсюлманин съм аз?! Не съм влизал никога в джамия, не им спазвам празниците, хапвам свинско и добре пийвам, за ужас на жена ми. Майка ми е вярваща, има разни приятелки туркини, даже ходиха заедно на мюсюлманския „Божи гроб“… Баща ми е неверник, само се хили и се подиграва с ходжите и джамиите… Казва: „Може би щях да стана мюсюлманин, ако не бяха тъпите им, неразбираеми молитви и ония лейки, с които мюсюлманите си мият задниците… Поне ръчен душ да имаше…“ Аз се казвам Мартин, но всъщност майка ми ме е кръстила с идиотското име Мюмюн… По едно време, като почна демокрацията, само треперех да не ни задължат и нас покрай турците да си върнем старите имена. Мюмюн, как пък не, да ми се смеят жената, децата, учениците, колегите и цялото градче… Не си падам по исляма, никога не съм си го избирал; обрязали са ме, без да ме питат. Не че е лошо само по себе си, но понякога е много неприятно да си различен…

В казармата много бързо разбрах, че ще ми викат „рязан“, „фес“ или „татарин“… И не можеш да се биеш с всеки, който те обижда. Един-два пъти се оплаквах, имах тази глупост; лейтенантът формално нещо им промърморваше, а после ставаше по-зле. Припомняха ми как съм държал българите под робство, как съм обесил Левски, как съм изклал Батак… И то – все някакви прости и диви момчета, които се радваха на шанса да са нещо повече от някого… Аз бях по-умен, по-образован, със сигурност щях да постигна повече в живота, бях по-богат и даже по-красив, но… бях „рязан“ и щях да си остана завинаги такъв…

Като ме преместиха в караула, станахме двама „рязани“. Само че Васко беше младши сержант и уж началник. Уж, защото „подчинените“ бяха „стари“ войници и му викаха: „другарю младши резняк!“. Караулът беше от седем души: младши сержантът и шестима редници –двама са на пост, ние му викаме „стойка“, двама са подчаси и двама спят, така двайсет и четири часа, а после – едно денонощие почивка, през което винаги на някой с пагони му хрумваше, че можем, примерно, да боядисаме оградата на вилата му… Но ние и на това се радвахме, защото да си караул е голяма скука. А освен това всички се изнервят от недоспиването и откачат.

Пазехме един секретен обект, но няма да кажа точно къде и кога, за да си нямам неприятности с военните. Само трябва да знаете, че беше на доста етажи, имаше и асансьори. Освен нас, двамата „рязани“, имаше и едно момче от София, интелигентно, все четеше някаква Кафка и с всички се държеше високомерно, затова често го отнасяше… Другите четирима бяха пълни боклуци. Единият беше също от София – диво, жестоко коньовичарче, останалите трима бяха от селата около София. Васко и аз сме от Смолянско, но сме учили той в Пловдив, аз в Смолян. Бяхме добри ученици, той беше приет да следва, аз също драпах натам. Е, да, ама се оказа, че ние сме най-долни твари, защото са ни отрязали едно парче кожа, без да ни питат, и защото турците в съюз с нас, помаците, държали петстотин години българския народ под робство и люто го ебавали… Понякога така ми писваше да съм поробител и „ебавател“ на българския народ, че се заканвах как ще се покръстя ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/16/13 10:12 http://e-vestnik.bg/16582/ryazan/