Лиляна Павлова настоя за пълна забрана на крайморските строежи

Под натиска на уличните протести срещу застрояването на Черноморието управляващите обещаха на думи да се спре строителството, както и да се обсъди идеята за създаване на природен парк “Българско Черноморие” както искат зелените. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова се обяви за пълна забрана за строителството по крайбрежието, а зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева допусна възможност за обсъждане на идеята за природен парк, макар и да била трудна за реализация. Изявленията на двете бяха направени в парламента по време на обществената дискусия за поправки в 7 закона, с които да се спре застрояването на дюните. Законодателните инициативи бяха предприети по нареждане на премиера Бойко Борисов след скандалния случай с продажбата на 29 дка дюни край Несебър в края на миналата година. Часове след дебата в парламента в 17.30 часа тръгна второто поредно шествие срещу застрояването на Черноморското крайбрежие в четири града – София, Пловдив, Варна и Бургас. Първият митинг беше в понеделник и събра над 2000 души, предимно млади хора. Наложи се строителният министър Лиляна Павлова спешно да се включи в ефира на бТВ за да обяви, че спира строителството на вилно селище на брега край Иракли. Пълна забрана Този път няколко часа преди протестите министър Павлова обяви, че “трябва да има пълна забрана за строителство по Черноморското крайбрежие, особено в зона А”, предаде “Фокус”. Предложените от министерствата на регионалното развитие, на околната среда и на земеделието предложения за поправки в седем закона целят пълна забрана за строителство върху пясъчни дюни в зони А и Б, каза Павлова. Тя припомни, че промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие са предмет на дебати в парламентарните комисии, но за съжаление тази пълна забрана не е била изцяло приета от тях. Зам.-министърът на екологията Евдокия Манева заяви, че депутатът от БСП Димчо Михалевски е предложил да отпаднат забраните за строеж по Черноморието, внесени от министър Павлова. Затова исканията на БСП за налагане на мораториум за строителство по крайбрежието са “груба наглост и пълно безобразие”, заяви Манева. Нов национален парк Малко преди началото на общественото обсъждане БСП се обявиха за създаване на временна анкетна комисия, която да подготви искане за мораториум върху строителството в останалите десет девствени плажа по Черноморието и създаване на природен парк “Българско Черноморие”, инициативата за което тръгна от зелените. Те искат плажовете Иракли, Карадере, Камчийски пясъци - Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро - Света Ана, Крапец, Шабленско езеро, Корал, Дюни, Аркутино и Маслен нос да бъдат обединени в един национален парк, като по този начин ще се гарантира, че няма да бъдат застроени. Предложението за създаване на природен парк “Българско Черноморие” ще бъде обсъдено, но е трудно изпълнимо, каза Евдокия Манева. Тя посочи, че природните паркове са компактна територия с определени цели и режими. “В практиката на създаване на такива територии в Европейския съюз и в други страни няма такива зонирани на петна природни или национални паркове. Това ще бъде много трудно реализируемо”, смята Евдокия Манева. Тя допълни, че ако “БСП искрено милееха за българската природа и за опазване на околната среда, имаха прекрасна възможност през своя мандат да прокарат такива ограничения”. Това обаче не се е случило и сега ГЕРБ трябвало да “тушира” последиците от тяхното управление. “Имаме над 21 наказателни процедури от Европейската комисия само за нарушения – строителство в екологични зони. Това е грубо посегателство върху българската природа и сега полагаме огромни усилия, за да заличим тези последици”, заяви Манева. Тя припомни, че Министерството на околната среда е спряло приемането на устройствените планове на морски градове като Варна, Несебър, Царево, които предвиждаха застрояване на огромни територии. “Ако не бяхме спрели този план, сега Царево и огромна част от Странджа щяха да бъдат застроени. МОСВ изцяло изпълнява законовите разпоредби, спазва своята политика и програма, грижим се Черноморското крайбрежие да не се застроява”, каза Манева. Вчера обаче на първа инстанция Върховният административен съд отхвърли жалбата на зелените срещу общия устройствен план на Царево с мотива, че актът е необжалваем и така на практика даде зелена светлина на застрояването на огромни територии от Странджа. Липсата на карти Проблем е и липсата на кадастрална карта на Черноморието. БСП настоява МРРБ да изпълни задълженията си по Закона за Черноморското крайбрежие и да картографира всички плажове и дюни по морето. Министър Павлова информира, че заради липса на финансиране изготвянето им се е забавило, но през 2012 г. са били осигурени средства и кадастралните карти вече са готови, като в момента са в процес на приемане. МРРБ предлага още в Закона за устройството на територията да има по-голяма публичност и прозрачност на общите устройствени планове. Подробен устройствен план (ПУП) или Общ устройствен план (ОУП) няма да бъдат одобрявани, ако няма Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) предвиждат промените по думите на министър Павлова. Предлага се още чрез Закона за горите да се забрани промяна на предназначение на земя от горския фонд, на територията, на която има дюни. Бизнесът не е съгласен с някои промени Бизнесът не е съгласен с даването на право на зелени неправителствени организации (НПО) да могат да обжалват всички застроителни планове и решенията за строеж. Председателят на строителната камара Светослав Глосов заяви, че не са съгласни с даване на право на екологичните организации да участват в обжалването, тъй като има възможност за злоупотреба . Председателят на Съюза на архитектите Георги Бакалов го подкрепи. Според него проблемът е в липсата на актуални кадастрални карти. Бакалов припомни, че само 18% от територията на страната има кадастрална карта. Как правим магистрала с карта от 1996 г., попита той. Според Свилен Овчаров, представител на “Зелени балкани”, WWF и др. организации, Законът за устройството на територията изключва гражданско участие. “Не е нужно да почне един строеж и да го спираме едва, когато тръгнат багерите. Трябва да има законово изискване за информации и за възможност за даване на мнение за проектите. Трябва да има демократизация на строителния процес по ЗУТ. Трябва да се затворят дупките за заварените случаи като този в Несебър”, каза Овчаров. Иван Георгиев от “Екогласност” заяви, че проблемът не е само в Несебър и че се забравя какво става по Северното Черноморие, Созопол, Камчийски пясъци. “Ножът буквално е минал през кокала. Има резолюция на Берлинската конвенция и там ясно е дефинирано какво е дюна. Някой желае да докаже, че дюните не са това, което са”, каза Георгиев. Той изрази несъгласие да се прехвърлят дюните от публична държавна собственост в общинска. Според него така дюните моментално ще станат частни, тъй като има достатъчно корумпирани кметове. “Факт е, че има еколози, които изнудват бизнеса – следят ПУП-ове и отиват при бизнеса и ги изнудват”, каза още Георгиев. Отиването в една или друга крайност не е добър вариант, каза Любен Татарски, председател на парламентарната комисия по регионална политика. Той уточни, че конкретни предложения ще могат да бъдат направени до следващата седмица, когато ще има заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.

Прочети цялата новина

Свързани новини: