Спад на доверието, теми табу, политически зависимости и олигопол

Спад на доверието в традиционните медии, отстъпление от плурализма и спад в равнището на журналистиката, теми табу, политически зависимости и корупция. Това са част от основните изводи в годишния доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" за състоянието на българските вестници, телевизии и радио.   Забелязва се тенденция към уеднаквяване на отразяването, което отблъсква, а вестниците, телевизията и радиото все по-трудно успяват да привлекат вниманието на аудиторията. Този процес засяга най-вече всекидневниците.   "България гарантира свобода и плурализъм в печата, но в медийната среда на практика няма оптимални условия за тях. Затова онлайн медиите стават все по-важни", коментира Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".   Медийният експерт доц. Орлин Спасов каза, че най-важните критики са към политическите зависимости в българските медии - обаждания по телефона от политици до главни редактори, налагане на теми табу. Регионалните медии често са под силната зависимост на местната власт, отбеляза той. Корупция се осъществява под формата на бартер, каза експертът.   Спасов коментира и тенденцията за концентрация на медийната собственост в България.   "Когато имаме малко собственици, се създават предпоставки за олигопол. В България е налице и ограничен плурализъм на собствеността на медиите, не само на тяхното съдържание", отбеляза доц. Спасов.   Сблъсъкът вече е стари срещу нови медии   Според Спасов се наблюдават две тенденции в българските медии. Първата е увеличаването на външния натиск за подобряването на медийната среда. В България обикновено се разчита най-вече на външна инициатива, заяви той и припомни посещението на еврокомисар Нели Крус, която се обърна със специално писмо към премиера.   Втората тенденция, според експертите, е, че гражданското общество за първи път се превърна в най-силния фактор, който оказва натиск за промяна. Спасов припомни многобройните протести, организирани в социалната мрежа, които доведоха до преосмисляне на ролята на традиционните медии.   "Истинският сблъсък през 2012 г. се проведе между старите и новите медии. Това е централното събитие на 2012 г., което промени значително състоянието на медийната среда. Публиката се разпадна на две ясно обособяващи се групи – едната се информира в традиционните медии, а другата – в интернет. Много ясно видяхме, че блоговете и социалните мрежи могат да окажат много голямо влияние", каза Спасов.   Плевнелиев и Борисов – любимци на медиите   От фондацията са изследвали отношението на 7 национални всекидневника към партии, политически лица и събития. Разгледани са 58 440 публикации.   Президентът Росен Плевнелиев е всеобщият медиен любимец, но премиерът Бойко Борисов остава най-отразяваният. Държавният глава е най-позитивно отразяваният политик през миналата година, като средният му медиен рейтинг е 5.7 - споменаването му в медиите в положителна насока е 5.7 пъти повече, отколкото негативните публикации.   Плевнелиев обаче има много по-малко медийно присъствие от Бойко Борисов и вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков, обясни още Орлин Спасов.   Налице са видими размествания – Сергей Станишев вече е на трето място, при шесто място през 2011 г. 2 566 са информационните единици за Станишев през 2012 г.   Въпреки възхода си, той не успява да задмине Цветан Цветанов. Плевнелиев с 2 412 споменавания през 2012 г. е четвърти. Въпреки позицията, той е 3.3 пъти по-малко споменаван от премиера.   Симеон Дянков е петият по видимост. Силно медийно присъствие запазва Иван Костов – 949 информационни единици, което, според експертите, е знак за устойчивост и умелост за оставане в центъра на внимание на медиите   Според отношението на изданията към политическите личности, изследването показва, че с изключение на в. "Сега" всички наблюдавани издания клонят към позитивно отношение към премиера. Най-отявлен е "Телеграф", "Труд" и "24 часа" са охладили отношението си към него, "Преса" гравитира, при "Дневник" отношението е по-сдържано, "Стандарт" също клони към позитивното отношение на "Телеграф".   Към Станишев най-негативни са "Сега" и "Телеграф", "Дневник" продължава да има отрицателно отношение към него, но е смекчил критиките си. Станишев все още не е получил позитивно отношение в нито една медия.   "Медиите се придържат към предимно позитивно и неутрално отношение към министър-председателя. Позитивната нагласа към управляващите оставя политическите фигури извън обхвата на медийната критика", коментира Орлин Спасов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: