Протестантите се чувстват като неудачници в новата Северна Ирландия

ДПА

Окачените по уличните лампи, на светофари и прозорци британски знамена (Юниън Джак) в района около Нютаунардс роуд, Източен Белфаст, създават впечатление, че предстои посещение на кралица Елизабет Втора.

Причината обаче тези флагове да се веят по улиците никак не е тържествена. Това е просто част от мъчителната война за идентичност, която водят британските лоялисти, ядосани от решението на общинския съвет на Белфаст миналия месец да намали броя на дните, в които британският флаг ще се вее над кметството.

“Няма да се предадем” гласи лозунгът, изписан в почти всеки пъб и магазин в този протестантски район на Белфаст. Необвързаната с религиозна общност партия “Съюз” е мишена на гнева на лоялистите заради приноса си за вземане на решението британското знаме да не се развява постоянно.

Общинарите националисти от Социалдемократическата лейбъристка партия и “Шин Фейн” - които сега са повече от юнионистите в общинския съвет - отначало предложиха флагът изобщо да бъде махнат. Но двете партии подкрепиха на 3 декември компромисна поправка на партията “Съюз” британският флаг да се развява в 15 определени дни, включително на рождения ден на кралицата.

Решението стана причина за нападения срещу офиси и домове на членове на “Съюз”, както и за 40-те дни на размирици и демонстрации по улиците на бедни райони, населени с протестанти от работническата класа.

Депутатът от “Съюз” от Източен Белфаст Наоми Лонг описа нападенията, палежите и заплахите като “фронтална атака срещу демокрацията”, въпреки че повечето коментатори не смятат, че насилието ще прерасне в класически конфликт.

Въпреки това 30 полицаи бяха ранени в края на миналата седмица, след като лоялисти хвърляха бутилки, тухли, фойерверки и бомбички с боя по време на вълненията, обхванали града. За 40-те дни на безредици пострадаха общо над 100 служители на реда. Правоохранителните органи отвърнаха с гумени куршуми и водни оръдия.

Призивите на първия министър на Северна Ирландия Питър Робинсън от Демократическата юнионистка партия протестите да бъдат прекратени, засега са глас в пустиня. “Твърдо решени сме да изградим такова общество, в което всеки да може да живее в мир и стабилност”, каза той.

Но много от лоялистите имат усещането, че свалянето на Юниън Джак от сграда, над която се е развявал повече от век, е поредната стъпка в ерозията на британските символи в Северна Ирландия, започнала след подписването на мирното споразумение от 1998 г., известно като Споразумението от Разпети петък.

Макар то да сложи край на 30-годишния конфликт между ирландски националисти католици, искащи обединение с Ирландия, и протестантите лоялисти, решени да останат част от Великобритания, разделението между двете общности остава огромно.

“Знамето беше последният пирон в ковчега”, каза Робърт - електротехник от Източен Белфаст, един от хилядите участници в демонстрацията миналата събота в центъра на Белфаст.

Протестантите от работническата класа в града някога имаха почти гарантирани работни места, но след ликвидирането на тежката промишленост през последните десетилетия много от тях сега се чувстват сякаш са се оказали на губещата страна.

“Чувстваме се като граждани втора класа”, обяснява Били Хъчинсън, който е лидер на Народната юнионистка партия на Ълстър - някога политическо крило на терористичната групировка Доброволчески сили на Ълстър (ДСУ).

Преди да започне политическата си кариера той прекарва 16 години в затвора, защото през 1974 г. е убил двама католици, докато отивали на работа. Хъчинсън смята, че гласът на северноирландските протестанти вече не се чува и че католиците националисти имат надмощие.

Други обаче виждат нещата по друг начин, твърдейки, че протестантите в голямата си част не искат да имат нищо общо с насилието. “През последните 15 години лоялистките партии не успяха да обяснят идеите на Споразумението от Разпети петък на определена част от електората си”, каза общинският съветник от “Съюз” Мойра Хендън, която подобно на своята съпартийка Лора Макнамий ...

Свързани новини: