Турция и ПКК - най-накрая мир?

Дали 2013 ще стане година на траен мир между Турция и нейните непокорни кюрди? Въпросът разяжда страната, откакто турският премиер Реджеп Тайип Ердоган потвърди, че шефът на турското разузнаване Хакан Фидан води преговори с кюрдския лидер Абдуллах Йоджалан на острова затвор Имралъ в района на Истанбул, където той излежава в изолация присъдата си след залавянето му през 1999 г.

Малко след като Ердоган съобщи за преговорите, бяха удовлетворени нереализираните от дълго време желания на двама кюрдски депутати да се срещнат с Йоджалан. Ердоган обяви, че целта е да се убеди Кюрдската работническа партия (ПКК) да се разоръжи; но точно при какви условия, продължава да бъде въпрос на разгорещени спекулации.

Ердоган очевидно залага политическото си бъдеще върху разрешаването на най-трънливия проблем на Турция. Публичното обявяване на преговорите обърка както поддръжниците, така и критиците му.

През по-голямата част от миналата година Ердоган ужасяваше либералните си поддръжници със заплахи да възстанови смъртното наказание, сипейки обиди върху “обичащата трупове” прокюрдска Партия за мир и демокрация, обещавайки да смачка бунтовниците с военна сила и вкарвайки в затвора стотици кюрдски политици и активисти по най-малки обвинения. Агресивните изблици на Ердоган съвпаднаха с провала през 2011 г. на по-ранен кръг на преговорите, при което всяка от страните обвиняваше другата за провала им.

Общоприетото схващане бе, че Ердоган, който е премиер за трети път и според вътрешните правила на партията това трябва да е последният му мандат, гледа да спечели гласовете на националистите с намерението да бъде избран за президент, след като изтече мандатът на сегашния държавен глава през 2014 г.

Какво го подтикна да смени линията си на действие? Циниците смятат, че Ердоган иска да се кандидатира за президентските избори без да има проблеми, произлизащи от насилието, а след като веднъж бъде избран, той ще се върне към агресивния си стил. Ердоган пое риск с резкия си обрат. Както предупреждаваше, саботьори ще опитат да попречат на преговорите за мир чрез насилие и други провокации, което ще позволи на опозицията да хвърли вина върху правителството.

Залозите са по-високи, отколкото когато и да било преди. Ердоган знае, че ако скоро не постигне споразумение, решението на кюрдския проблем може да се изплъзне от ръцете на Турция. Развитията в Сирия, където президентът Башар ал Асад миналия юни предаде контрола над редица кюрдски градове на съюзника на ПКК - Партията на демократичното единство (ПДЕ), породиха до известна степен преувеличени опасения, че ПДЕ ще насочи оръжията си към Турция.

Не са изненадващи твърденията, че убеждаването на ПДЕ и други кюрдски групи да се присъединят към сирийската опозиция е част от споразумението, което се подготвя с Йоджалан. Смята се, че другите условия включват изтеглянето на ПКК от турска територия и убеждаването на бойците да сложат оръжие. Правителството твърди, че Йоджалан се е отказал от предишните искания за регионална автономия за кюрдите, включително за правото за собствена армия.

В замяна на това правителството ще одобри реформи, които ще позволят освобождаването на хиляди кюрдски затворници, ще бъдат помилвани редица бойци на ПКК, ще бъдат увеличени правомощията на местните власти и ще бъдат премахнати членове от конституцията, които забраняват образованието на кюрдски език. Друга отстъпка е подобряването на условията на Йоджалан в затвора. Взаимното спазване на прекратяването на огъня ще подготви почвата за това. Твърди се, че поставеният краен срок е месец май.

Големият въпрос е дали, като се има предвид нарастващото регионално влияние на ПКК, Йоджалан може да контролира лидерите на организацията. Той е икона за членовете на ПКК, звеното, която свързва глобалната мрежа на ПКК. Правителството разчита на него за постигане на мира. Успехът на този последен опит за мир обаче далеч не е сигурен.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: