Добрев укроти прогнозите си за дела на местния добив до 1/6 през 2014 г.

След въвеждането в експлоатация в края на тази година на газовото находище „Девенци“ и увеличаването на добива от терена „Койнаре“ и морския блок „Каварна-Изток“, през 2014 г. България вече ще покрива една шеста от нуждите си от природен газ, които в последно време са около 3 млрд. куб. м годишно. През 2012 г. местните газови находища са покрили около 13 на сто от общата консумация. Укротената нова прогноза за дела на местния газов добив в общото потребление, който само преди три месеца бе обявено, че се достигне 25-30 на сто през 2013 г., направи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, който представи пред журналисти в събота тройния ръст на приходите от концесионни такси през 2012 г. Той отчете постъпления от 186 млн. лв. през миналата година, докато година по-рано в хазната са влезли 62 млн. лв., а през 2010 г. - 40 млн. лв. Съществен принос за увеличените средства има ръстът на цените на златото на Лондонската борса, които са решаващи за определянето на концесионната такса, плащана на държавата за добитото чисто злато. През 2011 г. например в България са извадени руди, от които са преработени 5.3 тона злато. Това е малко повече спрямо 2010 г., а за 2012 г. данните за златодобива още не са окончателно обработени, каза Аксения Велева, шеф на дирекция „Подземни богатства и концесии в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.   Повече от половината ръст в приходите от концесии обаче се дължат на внесения от консорциума между „Тотал“, ОМВ и „Репсол“ бонус от 96 млн. лв. за даденото му разрешително да проучва за нефт и газ терена „Хан Аспарух“ в Черно море, в близост до румънската граница.   „Вече сме с шест месеца по-близо до доказване на залежи в „Хан Аспарух“, каза Добрев. На този терен, както и на търсещите кандидати за проучване морски блокове „Терес“ и „Света Марина“, обаче се гледа като източници на природен газ за страната в по-далечна перспектива.   Според прогнозите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) през тази година местният добив на природния газ ще достигне 574.7 млн. куб. м при миналогодишни количества от 490.1 млн. куб. м. За 2014 г. очакванията са от българските недра да се извадят 655.8 млн. куб. м синьо гориво, които добиващите компании ще продават на цени с 35 на сто по-ниски от внасяния газ. Засега той е само руски, но с въвеждането на газовите връзки със съседните ни страни през 2014-2015 г. се очаква страната ни да ползва и по-евтина от суровината на „Газпром“. Това автоматично ще намали още цената на добивания в страната газ, коментира Добрев.   Министърът коментира още, че към блока „Терес“ вече бил заявен инвеститорски интерес от „една световно известна компания, която е в топ 10 на бранша“, чието име той отказа да съобщи, както и дали работи на българския пазар. Тя вече е закупила документация за участие в обявения в ЕС конкурс. Крайният срок за индикиране на интерес е 19 април, а оферти ще се приемат до 28 май.   Добрев очаква интерес и към стартирания наскоро конкурс за терена „Света Марина“, както и да приключи съдебното обжалване на даденото през 2001 г. разрешително за търсене на нефт и газ в терена „Силистар“ в Черно море на компанията „Ледербел“. Тя има само 5 хил. лв. капитал и никакъв опит в сондирането въобще, а са й разрешени дълбоководни проучвания и намеренията на ведомството са да обяви нов конкурс за „Силистар“. Целта е да привлече по-сериозен инвеститор и да получи значително по-голям бонус от предложените 200 хил. лв. от „Ледербел“ за терена, близък до размерите на „Хан Аспарух“, който донесе на хазната бонуса от 96 млн. лв.   Министърът коментира, че държавните усилия са съсредоточени в газовите проучвания и очакванията са през следващите години именно благодарение на тях да нарастват още повече приходите от концесионни възнаграждения и бонусите, плащани от титулярите на разрешителните за търсене на енергийната суровина.   „В „Хан Аспарух“ на базата на предварителните проучвания може да се очакват залежи, достатъчни да осигурят потреблението в страната за 25 години“, каза Добрев. „Там още през първата или втората година на добива на синьото гориво концесионното възнаграждение ще достигне 30 процента от количеството“, допълни министърът. По думите му така, освен че ще се окаже натиск върху крайната цена на газа, ще има и сериозен ефект за постъпленията в икономиката ни, тъй като 50 процента от концесионните такси отиват в общините, на чиято територия е извършван добивът. През миналата година на местните власти са отстъпени 34.553 млн. лв., които обикновено се дават за инфраструктурни проекти, за съфинансиране на европроекти, за училища и детски градини, каза Добрев. Бонусите обаче остават за държавата.   Така през 2012 г. община Челопеч, на чиято територия се намира единствената действаща у нас златна мина, е получила от концесионни такси близо 5.7 млн. лв. В община Раднево, където има редица въглищни мини, са постъпили 4.1 млн. лв. Община Панагюрище, където има много медни находища, е взела над 3.7 млн. лв., а Чавдар – над 1.8 млн. лв.   Приходите от „златни“ концесии се очаква да нараснат още повече след започването на добива в Крумовград, където има дадена концесия, край Трън и Брезник, където в момента вървят съгласувателните процедури на проектите.   По повод издиганите през годините искания държавата сама да добива златото си, Добрев коментира, че „ако някой се мисли, че е толкова лесно да се добива златото, да се сложи в резерва и с него да се плащат пенсии, греши“ и припомни за огромните експлоатационни разходи по добива и преработката на скъпоценния метал.   От министерството отчетоха още, че през миналата година е бил засилен интересът към добива на скално-облицовъчни материали заради строящите се магистрали „Тракия“ и Хемус“ и Дунав мост ІІ.   Заради въведените екоизисквания за работа на топлоелектрическите централи пък се е увеличило търсенето на варовици и каолин, които се използват в сероочистващите инсталации.   Добрев прогнозира, че през 2013 г. в хазната ще постъпят около 100 млн. лв. от концесионни такси, отделно се очакват и бонуси за дадените разрешителни. Освен това през 2012 г. ведомството е наложило санкции за 950 хил. лв. за незаконен добив на подземни богатства, от които са платени само 200 хил. лв., а за останалите се водят съдебни дела.

Прочети цялата новина

Свързани новини: