Приказка за Пул

01/19/13 00:11
(http://www.klassa.bg/)

Приказка за Пул

Когато се разходите за първи път, усещането е като за приказка. Малки и красиви къщички във викториански стил ви заобикалят отвсякъде. Времето е спряло, а календарът вероятно е закачен преди няколко века. Тишина и спокойствие, няма забързани минувачи. Всичко свети от чистота, а хората са приветливи и сърдечни. Мънички магазинчета по протежение на километри са наредени едно до друго, сякаш братски си подават ръка, за да не пропуснат някой клиент. Е, ако се уморите да ходите из магазините, лесно ще се намери пейка сред зеленина с вековни, високи до небесата борове. Океанът е безшумен и не издава своето могъщество.

Заселването в областта е започнало още преди Желязната епоха. Най-ранното споменаване на името на града е през XII в., когато той започва да се утвърждава като важно пристанище и да просперира по време на "памучната търговия". С течение на времето Пул си създава важни търговски връзки със Северна Америка, а през XVIII в. е и един от най-оживените пристанищни градове на Великобритания. През Втората световна война градът се превръща в една от главните отправни точки за Денят "Д" на инвазията в Нормандия.
Пул е курорт, който привлича туристи със своето огромно пристанище и с историята си, както и с центъра по изкуствата и с плажовете "Син флаг". Търговското пристанище е оживено заради честите товарни маршрути и пътнически фериботи до континента.
В залива се намира и остров Браунси. Тук е Борнмътският университетски колеж на изкуствата, Борнмътският симфоничен оркестър и значителна част от Борнмътският университет.
Името на града произлиза от изопачаване и сливане на келтската дума bol и староанглийската дума pool, означаваща място, намиращо се в близост до малко езерце или поток. През годините името успява да се разпространи под няколко варианта. Сред тях са Pool, Pole, Poles, Poll, Polle, Polman и Poolman.
Районът около сегашния град Пул е заселен още преди 2 500 години. През III в. пр. Хр. келтско племе, известно като Дърториджи, се премества от жилищата си по хълмовете, разположени във вътрешността на острова, към крайбрежията на река Фром и бъдещия град Пул. Римляните акостират в Пул по време на своята инвазия в Британия през I в., завземайки селище от Желязната ера при Хамуърти – западно от съвременния град.
През англосаксонския период Пул е включен в графство Уесекс. Селището е рибарско, а на пристанището му корабите пускат котва за почивка на път по река Фром към важния англосаксонски град Уаръм. Пул претърпява две викингски инвазии през този период – през 876 г., когато Гутрум минава с флотата си през пристанището, за да атакува Уаръм, и през 1015 г., когато Кнут Велики започва своето завладяване на Англия от Пулското пристанище, което той използва като отправна точка за набези при плячкосването на Уесекс.

След Норманското нашествие в Англия през 1066 г. Пул бързо се развива като оживено пристанище, при което значението на Уаръм намалява драстично. Градът е част от имение Канфърд, но не е вписан в "Книгата на Страшния съд". За първи път писмено градът се споменава в документ през 1196 г., описващ новопостроената черква „Свети Джеймс“ в La Pole. През 1248 г. Пул откупва харта за свободи от лорд Уилям Лонгспи, който се опитва да събере средства, за да участва в Седмия кръстоносен поход. Вследствие на тази покупка Пул получава относителна свобода от феодалното управление и се сдобива с правото да си назначава кмет и да има градски съвет. Растящата значимост на града е уважена от Хенри VI през 1433 г., когато Пул е възнаграден със статут на пристанищен град, което позволява да се започне износ на памук и да се построи градска стена. През 1568 г. Пул достига до още по-високо ниво на автономия, като получава законна независимост от Дорсет и се превръща в нещо като малко графство според Великата харта на Елизабет I. По време на Гражданската война градът взема страната на пуританите и настоява за свикването на парламент. Пул успява да избегне сериозни битки и през 1646 г., когато роялистите са почти напълно победени, парламентарният гарнизон на Пул обсажда и завзема близката роялистка твърдина, замъка Корф.

Пул завързва успешни търговски взаимоотношения със северноамериканските колонии и по-важните рибарници на Нюфаундленд през XVI в. Търговията с Нюфаундленд се разраства постепенно, опитвайки се да задоволи търсенето на риба от европейските католически страни. Апогеят на тази търговия достига през XVIII в. и продължава до началото на XIX в. Корабите отплават от Пул, натоварени със сол и провизии. От Нюфаундленд те потеглят с чирози и осолена риба към континентална Европа, пристигайки в крайна сметка в Пул с вино и зехтин. Към началото на XVIII в. Пул търгува със Северна Америка повече от всеки друг английски град, което носи значително богатство на пулските търговци. Този успех е причината да се появят изящните и скъпи постройки в Стария град.

Краят на Наполеоновите войни и завършекът на Британско-американската война от 1812 г. преустановяват монопола на Великобритания над Нюфаундлендските рибарници, при което други държави поемат вноса от Северна Америка на по-ниски цени. Търговията на Пул с Нюфаундленд бързо замира и за около десетилетие почти всички търговци в града преустановяват работата си.
Градът расте скоростно по време на Индустриалната революция, когато урбанизацията се засилва и Пул се превръща едновременно в област на меркантилен прогрес и на бедност поради пренаселеността. В началото на XIX в. девет от десет работника в Пул се занимават с пристанищни дейности, но впоследствие корабите стават все по-големи и по-големи и в крайна сметка поради плиткото пристанище, те не могат да акостират. По тази причина други по-дълбоки пристанища като Ливърпул, Саутхамптън и Плимът отнемат водещата роля на Пул.

Първата железопътна линия в Пул се появява в 1872 г. Плажовете и ландшафтът на Дорсет и югозападен Хампшър започват да привличат туристи през XIX в., при което градчетата на изток от Пул започват да растат и да се сливат, докато накрая не се появява Борнмът. Макар че не се превръща в крайморски курорт, както много от своите съседи, Пул продължава да се развива, защото бързата експанзия на Борнмът изисква все повече продукти, произведени главно в Пул.
През Втората световна война Пул е третата по големина отправна точка за Денят "Д" по време на десанта в Нормандия, а след това служи като база за провизии на съюзниците в Европа. Пул също е и база на флотилията от 60 кораба на Бреговата охрана на Съединените американски щати. Голяма част от града е тежко засегната от немски бомбардировки по време на войната и от следвоенния икономически спад. Големи проекти за развитие започват през 50-те и 60-те години, а множество изпаднали в мизерия квартали са сринати и на тяхно място са построени модерни жилища. Много от исторически значимите сгради в Пул са унищожени именно през този период и то най-вече в областта на Стария Пул. В следствие на това през 1975 г. се създава Защитна зона от 6 хектара, която да запази най-значимите исторически сгради в града.

Заради своето разположение на южния английски бряг, Пул има мек климат с малки амплитуди в дневните и годишни температури. Средната годишна температура от 1971 до 2000 г. е от 10,2 до 12 °C . Най-топлите месеци в Пул са юли и август, които имат средна температура от 12 до 22 °C, а най-студените са съответно януари и февруари със средни температури от 2 до 8,2. Температурата на морската вода варира от 6,9 °C през февруари до 18,5 °C през август.Средното годишно количество на валежите е 592,6 мм, което е почти наполовина от средното за Обединеното кралство – 1126 мм.

Пул се слива с още няколко други града, за да образува Южноизточната Дорсетска агломерация, която общо има 445 хил. души население, формирайки една от най-големите градски области по южното английско крайбрежие. Жителите на Пул са около 140 хил. души.Градът притежава застроена площ от 65 кв. км, а гъстотата на населението е 2 128 души на кв. км, обитаващи над 60 000 жилища.

Населението расте постепенно със сравнително еднакъв темп от 60-те години. Вътрешната миграция е причина за по-голямата част от растежа на града, а значителен дял от нея се дължи на пенсионирането.Жилищата се увеличават с над 100% през последните 40 години – от 30 хил. през 1961 г. до 63 хил. през 2004 г.В сравнение с останалата част от Англия и Уелс, Пул има по-голям относителен дял на жители във възрастовата група над 65 години – 20,3%, но той е по-малък в сравнение с този на Дорсет – 22,2%. Най-многобройната възрастова група на населението – 24,8% , е между 45 и 64 години – съвсем малко над средното за страната – 23,8%.Предполага се, че постоянният растеж ще се задържи, като до 2016 г. се очаква в Пул да живеят около 152 хил. души.

Районът е населен най-вече с хора от бялата етническа група – 95, 98% са бели британци, което е доста над средното за Англия – 86, 99%.Малки етнически групи включително и тези, които са бели, но не са се самообявили за британци, представляват 4 % от населението на Пул. Най-голям дял от вероизповеданията има християнството с почти 74,4%, което е малко над средното – 71,6% за Великобритания.Другият голям дял е представен от хората, които се определят като „нерелигиозни“ – 16,23% , като средният за Англия е 15,5%.