Франция и Германия празнуват “златна сватба” без особен ентусиазъм

Франс прес

Франция и Германия, основните архитекти на европейската интеграция, празнуват във вторник 50 години от историческото си помирение след войната и това става в период на търкания около кризата в еврозоната.

Подписването на “Елисейския договор” от генерал Де Гол и канцлера Конрад Аденауер на 22 януари 1963 г. скрепява волята за приятелство между двата “потомствени врага”. Президентът Франсоа Оланд и канцлерът Ангела Меркел ще отпразнуват това историческо събитие с блясък, но без грандиозни специални прояви.

Френското и германското правителство ще се съберат на съвет на министрите в канцлерството, а депутатите от Бундестага и френското Национално събрания ще дебатират в продължение на два часа в сградата на германския парламент - Райхстага, след което ще присъстват на концерт на Берлинската филхармония.

Няма друга подобна двойка държави в света, която да разполага с толкова много и разнообразни двустранни структури въпреки запазващите се дълбоки различия в политическата култура между двете държави.

“Френско-германският оркестър никога не е притежавал качеството, което би впечатлило всички политически меломани” , отбеляза миналата седмица люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, който от осем години председателства групата на финансовите министри от еврозоната.

Влизането миналата година на социалиста Франсоа Оланд в Елисейския дворец, докато консерваторката Ангела Меркел публично подкрепи съперника му Никола Саркози, с когото имат сходна политическа чувствителност, внесе пикантност в отношения между двата европейски гиганта.

“При все това смятам, че двете страни се разбират добре. Те биха могли да се разбират и по-добре, но е така от десетилетия”, добави в същото си изказване Юнкер.

Както обясни наскоро за АФП германският външен министър Гидо Вестервеле, “Тясното сътрудничество между двете страни никога не е било даденост, държавниците и от двете страни на Рейн винаги е трябвало да работят по него”.

Във връзка с еврокризата Париж и Берлин имаха разногласия по почти всички въпроси, макар да стигаха до компромиси като този от декември миналата година по единния надзор върху банките от еврозоната - първи етап от създаването на европейски банков съюз.

По традиция двете страни следват различна икономическа ориентация. Германия е насочена повече към износа, докато Франция залага в по-голяма степен на вътрешния си пазар, с по-силен уклон към участие на държавата в икономиката.

Множество гласове в двете страни наскоро изразиха тревога, че втората по-големина европейска икономика изостава от първата - Германия. “Ако Франция се провали, Германия изобщо няма да може да поеме сама цената на “солидарността”", отбелязва Ханс Щарк, експерт от Френския институт за международни отношения (IFRI).

Известно снизхождение по отношение на Франция, смятана за неспособна да се реформира, се наложи в последните две години в Берлин благодарение на по-благоприятната икономическа конюнктура. Във Франция пък изглежда се възроди страхът от германския колос - най-многолюдната страна в еврозоната.

Различни изследвания, впрочем, потвърждават устойчивите клишетата, установени между двете съседки: от една страна Германия - “ефикасната”, а от друга - Франция на “насладата от живота”.

И все пак до 2030 г. Франция би трябвало да запълни икономическата и демографска пропаст, която я дели от Германия, благодарение на значително нарастване на раждаемостта от края на 60-те години.

В областта на отбраната, сътрудничеството между двете страни е ограничено, както свидетелства и сдържаността на Германия при войната в Мали, след ненамесата й в Либия, в която основна роля игра френско-британският дует.

Белязана от нацисткото варварство, Германия се самовъзприема преди всичко като “гражданска” и дори миролюбива сила. Ядрената сила Франция изпитва по-малко колебания да се меси - в духа на колониалното си минало и по-бързата процедура за вземане на решения, тъй като президентът е и главнокомандващ въоръжените сили.

Вследствие на господството на английския език във времето на глобализацията, изучаването на немски в училищата във Франция и на френски в Германия запада с всяка изминала година. Кризата в ...

Свързани новини: