„Това не е нормално! Нормалните хора не правят така!” – тези думи все повече „нормални” хора изричат като присъди. Замисляме ли се, когато отсъждаме, кой е нормален и какво е нормално!

Ако проследим етимологията на думата „нормално”, коренът й е „норма”.

Тълковният речник дава две тълкования на „нормален”: 1. съобразен с нормата и 2.психически здрав.

Сред изброените синоними са правилен, обикновен, естествен, обичаен, приет, стандартен.

Новините от последните месеци, свързани и с много негативни събития, все по-често водят до поставянето на етикет „нормално” – „ненормално”. От действията на отделни индивиди думите “нормално-ненормално” се използват за обобщение и заклеймяване на групи от хора.

Нормалността гарантира сигурност и спокойствие. Но много примери от историята на човечеството показват и друго, че еволюцията е враг на общоприетите норми.

Какво е нормално?!

Не е „нормално” човек, загубил слуха си, да композира, но така Бетовен сътворява много от музикалните шедьоври, сред които „Симфония номер 9”.

Ако в едно семейство на незрящи се роди дете, което не е сляпо, то не е „нормално”... като останалите в семейството.

Не е „нормално” да скочиш и от стратосферата, но Феликс Баумгартнър го направи, а снимката му, публикувана във Фейсбук, за минути бе споделена от близо 70 хиляди потребители на мрежата. Те нормални ли са?

Как се определят нормите на нормалното поведение в живота и кога е здравословно за обществото границите да бъдат нарушавани - едно интервю на Кристина Баксанова с психиатъра доц. Георги Койчев.

Доц. Койчев, какво определя човек като „нормален”?
Има три аспекта на нормата. Средната норма е това, което най-често се среща като поведение. Другата норма е това, което обществото поставя като един модел за подражание, това, към което хората се стремят. Това е идеалната норма. А всеки човек има и т.нар. индивидуална норма - това, което определя житейските му правила. Това е неговият жизнен стил. За психиатрията тази индивидуална норма е особено важна, защото всяко нейно пречупване често е свързано със заболяване и преминава на границата на нормалното.

Нормално е човек да следва жизненият си стил от раждането до края на живота си. „Ненормално” е това, което не е прието от средната норма на поведение.

Средната норма се определя от закон, но най-вече от това, което здравият разсъдък приема, че е най-подходящо като поведение. Затова когато някой се отклони от най-разпространените начини на действие, това се приема за Не-нормално от обществото. Това не означава, че „нарушителят” е болен, а че е коренно различен от мнозинството в едно общество или в една група.

Когато един човек започне грубо да нарушава приетите правила на поведение, ние казваме, че е асоциален. Ако въобще не се съобразява с тях, тогава е по-тежката квалификация - АНТИ-социален. Това на практика често са най-тежките психопати и серийни убийци.

Какво провокира излизането от нормата?
Нормата винаги е свързана с времето. Поведението зависи много от външните фактори. Едно е нещо да се приема за „нормално” в спокойно мирно време, но при социални трансформации и кризи друго започва да се приема за „нормално”. По време на война престъпността например става нормално поведение. Да убиваш противника става задължение. Дори се издига като идеал.

Обстоятелствата, при които хората живеят, са много важни за определяне на нормата кое се приема за „нормално”.

Кой има право да съди кое е нормално и кое не е?
Това е моралът. Това са неписаните правила - така бива, така не бива. След това е законът, който налага по-строги правила и санкции за тези, които прехвърлят границата. Но има и поощрение за тези, които спазват правилата - и това не са толкова материални придобивки, а признание, възхищение, симпатия.

Общите правила на поведение не се ли налагат чрез властта на по-силния?
Разбира се. Всяка една цивилизация налага правила и изисква като прилага методите чрез сила - например поощрение (заплащане)- наказание (лишаване от заплащане), или чрез внушението, което днес е най-ефективната форма на създаване на норми на поведение. Медиите и телевизиите са тези, които оформят в този смисъл „нормалното” и поведението на хората.

През 80-те години на миналия век в Германия осъдиха една телевизия, която показа кадри от самоубийство. След репортажа последваха няколко подобни опита за самоубийство. Затова е много важно какво се показва на хората. Аз смятам, че трябва да се работи още върху етиката в медиите. Убийството стана като сутрешната ни закуска. Затова не е изненадващо, че агресията в обществото ни расте.

Но медиите успяват да променят и „закостенели” норми за това кое е нормално?
Така е. Медиите вече започнаха да се вслушват в нас, психиатрите, защото години наред се опитвахме да обясним, че думата „луд” обезценява една категория хора, които не са различни от нас. Един професор казваше, че зрелостта на един човек личи по отношението му към евреите и към психично болните. Възпитаването към толерантност, но не само на децата, а и на възрастните, е едно от най-важните неща на европейския модел. Ние сме късметлии, че действително живеем в Европа.

Много е тънък слоят на цивилизацията. Той се разрушава много бързо. У нас при промените, ние преживяхме и видяхме какво означава да няма власт, да няма правила. Животът у нас се превърна в зверилник. Усилията трябва да бъдат непрекъснати.

Кога преминаването на границата може да бъде приета за нещо „нормално”?
Излизането от нормата в едни случаи е вредно, но в други е задължително, за да може човечеството да разширява мирогледа си. Какво би станало, ако Айнщайн или Маркс се придържаха към нормата и не бяха навлезли в други светове?! Прекрачването на границите създава много нови възможности за цялото човечество.