НЦИОМ: Само 11% от пълнолетните българи търсят информация за референдума

Малък е делът на пълнолетните българи, които целенасочено и активно търсят информация по темата за референдума – едва 11%. В по-голямата си част симпатизантите на основните политически формации, с изключение на тези на ДПС, се самоопределят като „средно информирани“ т.е. хора, които не търсят целенасочено информация по темата, а попадат на такава. Данните са от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено между 16 и 20 януари 2013 година. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани.
През последните три месеца темата за референдума е в центъра на общественото внимание и е широко отразена в медиите. В сравнение с ноември 2012 г., в края на януари 2013 г. регистрираме по-високи дялове на хората, които определят информираността си като „висока“ (от 6,8% на 11,4%) или „средна“ (от 38,4% на 50,9%). Определящите информираността си по темата като „ниска”за същия период е намаляват с осем пункта – от 36% на 28%, коментират експертите на НЦИОМ. Те допълват, че за последните три месеца напълно неинформираните и незаинтересовани от темата респонденти намаляват почти двойно.
От НЦИОМ регистрит зависимост между самооценката за информираност и стандарта на живот на анкетираните. Хората с високи доходи, столичаните, високообразованите и мъжете по-често от останалите целенасочено търсят информация по темата за ядрената енергетика и именно те се самоопределят като „високо информирани“.
Жените, хората с основно образование и с ниски доходи най-често определят информираността си като „ниска”. Те посочват, че са чували за ядрена енергетика, но не търсят информация по темата.
Както преди три месеца, така и през януари 2013 г., данните показват отсъствие на пряка зависимост между степента на информираност на населението по темата на референдума и начина, по който българите възнамеряват да гласуват.
Според различни индикатори към 20 януари 2013 г. готовност да участват в референдума декларират между 27% и 37% от пълнолетните българи. Все пак в последната седмица от кампанията може да настъпят известни промени в декларираните намерения за гласуване. Засега категорично намерение да гласуват изказват две трети от привържениците на БСП, 59% от тези на Атака, близо половината от тези на ГЕРБ, 42% от привържениците на „България на гражданите“ и 35% от тези на ДПС.
Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. В градовете-областни центрове декларативната активност е по-ниска от средната. Най-ниска засега се очертава избирателната активност в столицата.
Основният аргумент на нежелаещите да гласуват на предстоящия референдум е убеждението им, че той е лишен от смисъл.
Бойкотът остава по-скоро формула на политическо говорене в дните преди референдума, доколкото преобладаващата част от избирателите не го възприемат като механизъм за изразяване на гражданска позиция, коментират от НЦИОМ.
За последните три месеца социолозите регистрират известно покачване на дела на противниците на развиването на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. В момента съотношението между привържениците и противниците е приблизително 3:2.
Сред заявилите, че ще гласуват на референдума, посочилите, че ще отговорят с „Да” са 60%, а тези, които твърдят че ще отбележат „Не“ в бюлетината са 40%. Интервюираните, които възнамеряват да гласуват с „Да“ на референдума са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас, в сравнение с онези, които биха гласували с „Не“.
Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас, твърдят че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не на партийна дисциплина. Нещо повече – две трети от българите отричат да са повлияни  от официалните позиции на лидерите на основните политически партии у нас.

Прочети цялата новина

Свързани новини: