Защо Словения се вдигна на масови протести

Осерваторио суи Балкани е Кауказо

Допреди няколко години Словения беше представяна като страна с история за пример. Но словенската магия приключи. Политическата криза, произтекла от икономическата криза и от взетите “меркеловски” решения, било то от настоящото десноцентристко правителство на Янез Янша, било то от левоцентристкото правителство на Борут Пахор, придобива обезпокоителен характер.

Но в основата си тази политическа криза отразява напълно, само че в едно по-малко пространство и следвайки сценарий на “политическо кръвосмешение”, целите на консервативната и неолибералната революция, която се извършва в ЕС.

По икономически и социални показатели Словения не е Гърция. В последните 20 години тя дори не беше част от тази Нова Европа на бившите съветски сателити, която, за да си разчисти сметките с комунистическото си минало възприе брутално капиталистическите икономически модели, които бяха безпощадни към социалната държава и към синдикалните права, сочени за опасна спънка пред развитието и просперитета.

Словения напротив въведе правилата на пазарната икономика постепенно, без да прилага прекалено либерални модели и запазвайки завидно ниво на системата на социалните грижи, определяно от мнозина като ниво от скандинавски тип.

Приватизацията беше извършена на избирателен принцип и от нея бяха изключени големите държавни компании, инфраструктурата, училищата и здравеопазването. Това направи възможно запазването на една обществена структура, която да крепи социалната държава.

Това също така породи чувството за известна социална справедливост у гражданите. Но защитаването по време на приватизацията на онова, което се дефинираше като национален интерес и което според бедните означаваше капиталите да останат в ръцете на словенците, породи също така феномена на повсеместната корупция и на политико-финансовия клиентелизъм.

Много държавни фирми попаднаха в ръцете на словенски безскрупулни управители, бивши директори на държавни предприятия, свързани с тази или онази политическа сила.

Политици и бивши министри, получили кредити от държавните банки често пъти без никакви гаранции в замяна, само на базата на приятелства и на политическо влияние, или просто защото са хора, свързани с властта, закупиха голяма част от акциите на приватизираните компании.

Всичко това породи доста спекулации, които често пъти станаха повод за режисирано препродаване на “здравите” и утвърдили се на международните пазари компании на нови чужди собственици.

В очите на обществото политиката и цялата парламентарна демокрация изглеждат все повече като инфраструктура в служба на корупцията и на клиентелизма. От тук дойде и лавината на недоволството срещу политиците, която през последните няколко месеца изкара по словенските площади хиляди разгневени словенци.

Но капката, заради която чашата преля и която приближава Словения към гръцките сценарии, беше радикалната политика на строги икономии, налагана от една година от Янша.

Янша искаше да приложи на практика така наречената шокова доктрина. Този бивш комунист, превърнал се в края на 80-те години в герой на независимостта на Словения и в непоправим консерватор и националист, днес е смятан за подобие на авторитарния си унгарски колега и приятел Виктор Орбан. Той започна втория си премиерски мандат, представяйки на народа един апокалиптичен сценарий.

Неговата решимост обаче още от началото беше белязана от един непоправим дефект - именно Янша и неговата партия блокираха от парламентарните скамейки на опозицията всеки срамежлив опит на правителството на Пахор за структурни реформи, като например реформа на пенсионната система и реформи срещу труда на черно.

Всичко това дестабилизира правителството и стана причина за предсрочни избори, които Янша не успя да спечели. Но благодарение на нов политически протагонист - Гражданската листа на Грегор Вирант, силно вдъхновена от неолибералните теории, Янша успя от позицията на лидер на втора партия в парламента да направи умели ходове и да бъде избран за премиер начело на десноцентристка коалиция с решителното одобрение на ръководството на католическата църква.

В коалицията освен двойнствения Вирант, който се представи на предсрочните избори през 2011 г. ...

Свързани новини: