01/25/13 17:50
(http://www.mediapool.bg/)

Дали Африка се превръща в Афганистан

След 11 години война срещу терора в Афганистан и Ирак, почти 1,5 трилиона долара преки разходи и стотици хиляди загубени животи западната общественост усеща, че е научила тежък урок. Тя е по-убедена от всякога, че дори при чужда намеса с най-добри намерения изпратените войски неизбежно затъват в безкрайни боеве срещу невидими врагове в помощ на неблагодарни местни хора. Когато по-рано този месец френски войски връхлетяха върху напредващите колони от ислямисти, заплашващи сахарската държава Мали, ситуацията силно напомни за Афганистан. Няколко дни по-късно отново се появиха тези спомени, след като отряд брадати, въоръжени с автомати джихадисти от групировката "Подписалите се с кръв" превзеха газов завод и избиха десетки чужденци в съседен Алжир - повече, отколкото при което и да е отделно ислямистко терористично нападение след бомбените атентати в нощни клубове на остров Бали през 2002 г. Изглежда това беше следващият фронт на глобалната война срещу терора, а също и пустинно тресавище, в което да затънат жадуващите за слава западни лидери. Всички войни обаче са различни. Поуките от една кампания не могат автоматично да се прилагат към следващата. Заблуждаващо е да разглеждаме дъгата на нестабилност, простираща се от Сомалия и Судан на изток през Чад до Мали на запад, като че ли е просто още един Ирак или Афганистан. А е и вредно, ако обезкуражава външните сили да помагат за потушаването на опасни конфликти. Макар че намесата винаги съдържа опасност, в Африка тя не бива да е нито толкова продължителна, колкото в Багдад и Кабул, нито толкова безнадеждна. Призракът на Мали Основните причини за конфликта, който привлича вниманието на медиите, не са нито регионални, нито глобални, а местни. От незапомнени времена беззаконието и насилието са пуснали дълбоки корени в и около огромната пустиня Сахара и територията, простираща се на изток чак до Сомалия в Африканския рог. Но през последните няколко години анархията се увеличава, особено след падането от власт на Муамар Кадафи в Либия в края на 2011 г., когато регионът беше залят от оръжия, пренесени през пропускливите му граници. Вземането на заложници, събирането на пари за откупи, контрабандата, трафикът на наркотици и разбойничеството укрепват позициите на множество бандитски главатари. Някои от тях, развявайки знамето на исляма, се възползват от основателното недоволство на местните хора, разпалвано от бедността, дискриминацията и лошото управление на корумпирани правителства. В Северна Нигерия крайна ислямистка групировка, наричаща себе си "Боко харам" ("Западните учения са грях"), набира слабо образовани, безработни и разгневени мюсюлмански младежи, за да води кампания на насилие и убийства. В Мали номадите туареги в северната половина на страната отдавна са маргинализирани. Джихадистите се присъединиха към етнически бунт, като бързо изтласкаха настрана неговите водачи. На други места - в страни като Етиопия и Кения, те цинично разширяват старите разломни линии между мюсюлмани и християни, които в миналото общо взето са съжителствали в мир. Много от тези групи имат международен състав. Джихадистите, които нападнаха алжирския газов завод, идваха от места като Тунис, Мали и Нигер - алжирските власти казват, че сред тях даже е имало поне един канадец. Северноафриканските ислямисти търсят вдъхновение - ако не и насока - от глобални джихадистки организации като Ал Каида. Някои получават допълнителни пари от спонсори в Саудитска Арабия и други източници в богатия на петрол Персийски залив. Хлабавите връзки отразяват посланието на враждебност към Запада и неговите приятели в Африка и извън нея. След като Ал Каида е подложена на натиск в районите по границата между Афганистан и Пакистан и в части на Йемен и Сомалия, някои от нейните хора, търсейки ново убежище, може да дойдат в региона. Въпреки тези връзки обаче пряката заплаха е най-вече местна. Попитайте хората в Тимбукту, които изведнъж попаднаха под пуританството на строгото прилагане на ислямското право шериат, предвиждащо рязане на ръце, или жертвите на обучен в чужбина бомбаджия в Нигерия, или хората в Сомалия, които едва сега след отстъплението на въоръжената групировка "Аш Шабаб" започват отново да подреждат живота си. Но глобалният джихад радикализира младите мюсюлмани, като насочва местните им недоволства в опасна нова посока. Зле обучените служби за сигурност насърчават бунтовническата дейност със своята жестокост. Подобно на Кения, където сомалийски бежанци подхранват напреженията между мюсюлмани и християни, конфликтът в една страна обикновено се разпространява в съседите й. С годините едни радикализирани, въоръжени и обучени ислямистки бунтовници биха могли да нанесат огромни вреди в една нестабилна част на света. Правилната поука За тези, които са се научили да се съмняват в мъдростта на повечето намеси, това изложение насочва към едно просто заключение: стойте настрана. Все пак по ред причини случващото в Сахара е и работа на света. Регионът е голям производител на петрол и газ. Затварянето на достъпа на чужди компании до големи части от Северна Африка би било истинска загуба - една от причините, поради които Франсоа Оланд изпрати войски в Мали, беше да се защитят най-малко шестте хиляди френски граждани, живеещи там. Беззаконието в Сомалия доведе до пиратството в Индийския океан. Северноафриканските джихадисти биха се затруднили да предприемат кампания на терор в Европа или Америка точно сега, но това може да се промени някой ден, ако те контролират ресурсите на цяла страна. По-добре да ги държим изолирани в пустинята. Отвъд егоистичния интерес е фактът, че кратка, рязка намеса може да извади на показ нещастието на милиони хора. Френски парашутисти помогнаха за прекратяване на гражданската война в Кот д'Ивоар през 2011 г. Няколко хиляди британски войници обезпечиха сигурността в столицата на Сиера Леоне Фрийтаун през 2000 г., с което помогнаха да се сложи край на ужасяващата гражданска война и там. Намесата може да проработи, при положение че когато битката бъде спечелена, на разположение има африкански войски и продължителна програма за развитие. Това послание е особено важно за Барак Обама. Неговият държавен секретар Хилари Клинтън, която приключва мандата си, признава тези заплахи. Обама реагира хладно, колебливо и засега неадекватно на искането на Оланд за американска помощ в Мали. Германците също не показват особен ентусиазъм да помогнат. В дългосрочен план Сахара ще стане стабилна едва когато стане по-просперираща. Голям дял от останалата част от Африка започва да се радва на тези изгледи. По-голямата част от значителния и нарастващ брой мюсюлмани в Африка е враждебно настроена към джихада. Западните правителства биха допуснали груба грешка, ако изтъкват трудностите на намесата като извинение да изоставят тези хора сега. По БТА
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване