Мегапромяна

Колебливият поход на свободата
Едуард Лукас.
Световните политици ще се нуждаят от масов интерес към
общото добруване – само „демокрация“ не стига.ЗАБРАВЕТЕ ДЕМОКРАЦИЯТА. Вместо за нея, погрижете се за справедливост и свобода. Ако сте късметлии, към 2050 г. ще живеете в рая на електронното управление, когато държавата ще се грижи за посрещане на вашите нужди така, както големите издателства днес се грижат за поддържане и задоволяване на литературните ви интереси. Ако нямате късмет, ще се озовете в нещо средно между Италия на Силвио Берлускони и Русия на Владимир Путин – общество, управлявано от цинични манипулатори,умеещи да омайват общественото мнение и купуват съвестта на евентуални критици.Технология и всеобща заинтересованост ще решават кое от двете ще се случи, но което и да е то, следва да се започне с елиминиране на термина „демокрация“. Той си остава неизменен девиз на годината и десетилетието, откак през 1989 г. народната мощ срина Берлинската стена, прекатури комунистическия режим в тогавашна Чехословакия и започна да се разлива като потоп на
юг и изток, докато в един момент сякаш приближи краят на историята. Същата мощ тръгна ръка за ръка с един всеобщ подем на движенията за свободи  Тя триумфира и в Латинска  Америка, където военната хунта е нещо като неизменна канава за почти всички политически системи; днес единствено Куба си остава бастион на еднопартийна система. Даже Уго Чавес от Ве-
нецуела не заема категорична позиция против многопартийната. Изборните състезания бяха рядко явление в Африка; днес са повсеместно. „Арабската пролет“ от 2011 г. разкрива перспективата
МЕГАПРОМЯНА - на политическия плурализъм за страните между Атлантическия,
океан и Залива. Все пак, през оставащите до 2050 г. десетилетия историята на „демокрацията“ ще представлява смесица от парадокси. Онези, които я нямат, ще се сдобият с повече от нея. Тези, които я имат, ще загубят част. Тя ще завзема нови територии в авторитарни страни, но ще губи вече завладени в свободните. В сковани политически системи, каквато е китайската, управниците остават уязвими за стремежи към открита политическа надпревара и свободен дос-
тъп до информация. За тях ще става все по-трудно да обосновават твърдението, че само те са носители на истинска правда. Докато потребителят упражнява своето право на избор при пазаруване, а работниците – своето на месторабота, като при това неизбежно
сменят местоживеене и дори гражданство, представата, че една отделна държава може да определя какво ще четат, гледат или слушат нейните граждани, ще бъде все по-трудно аргументирана..
Freedom House  Степени на свободата Само че победата на „демокрацията“ прикрива собствената є уязвимост. Много е лесно да издигнеш на пиедестал нещо, с което
Колебливият поход на свободата не разполагаш. Да пропагандираш демокрация е много по-лесно
отколкото да живееш в демокрация. На практика „демокрацията“ е уязвима на манипулиране от страна на „вътрешни лица“, на разяждащата мощ на парите, на апатия при гласоподавателите, на
объркващите и дразнещи житейски ограничения, както и на присъщите слабости на самата идея – затормозен процес по вземане на решения и тържество на специални интереси. Предстоящите
четири десетилетия ще донесат за двете най-многолюдни държави добри и лоши новини. Китай ще трябва да се бори с вродени в еднопартийната система недостатъци; Индия – с присъщи за мно-
гопартийната система В резултат от всичко това, „демокрацията“ през 2050 г. ще
има доста причудлив вид и непознат привкус. Също като любимите закуски от отминали десетилетия (кой не помни сандвичите с разнообразни салати и майонеза, прокарвани с портокалов нектар за децата и филтрирано кафе – за възрастните?) тя ще се окаже
непълноценна храна – продавана с лекота, но и много често подвеждаща, тъпкана с вредни съставки и нездравословни добавки.„Демокрация“ е удобно събирателно за противниците на
всеки авторитарен режим. Неприятелите на капитализма отпреди едно поколение използваха „социализъм“ в качеството му на същия по съдържание термин: потисничеството ще бъде замес-
тено от свобода; недоимъкът – от изобилие; експлоатацията – от себеосъществяване. „От всекиго според способностите – всекиму според нуждите“ се превръща в омагьосваща мантра. Проблемите
излизат на бял свят, когато се направи опит за нейното реализиране на практика. Маркс подлага на ожесточена критика индустриалния капитализъм от XIX век, само че той и другите велики
мислители на левицата нахвърлят доста схематично контурите на социалистическото общество и неговите механизми на действие. Практическите резултати са разочароващи: един от тях е задвиж-
ваната от чувство за страх стопанска машина от съветски тип. В качеството си на друг се явяват модифицираните капиталистически социални държави от европейски тип. Трети резултат са пред-
варително обречените на провал, затънали до гуша в дългове, подобия на държави от типа на бивша Югославия
МЕГАПРОМЯНА
Демокрацията е минирана от сходни проблеми. Ако не друго,то корените є са още по-оплетени от тези на социализма. През XIX век тя наподобява гангстерско управление. А преди петдесет
години е на въоръжение в комунистическия лексикон. Източната окупационна зона, управлявана от Москва, се провъзгласява за Германска демократическа република (ГДР) в противовес на съз-
дадената върху американската, френска и английска окупационна зона Федерална република Германия (ФРГ). В добавка към „демократична“ често пъти срещаме „народна“. Примери в това отношение са Алжир, Лаос и Северна Корея. Твърде удобно неписано правило в такива държави повелява днес, а вероятно и занапред, властта там да се държи от самозвана клика „вътрешни хора“,
които си я предават едни на други в своя неголям кръг. Едва напоследък демокрацията започва да се разбира почти повсеместно като синоним на състезателни избори и (доста схематично набелязани) политически свободи. Тези неща са твърде деликатни: в условията на Източна Европа от 1989 г. си струва да се съсредоточат всички усилия върху свободните избори, също както в условията на Арабската пролет от 2011. Свободните избори са необходима предпоставка за настъпване на промяна, – но не и достатъчна. Те могат да оглавяват списъка на приоритетите, когато всичко останало, необходимо за една отговорна, ефективна,модерна държава, липсва. Един съкратен списък на останалото би включил антимонополни инструменти, финансови регулатори,
структура за защита на потребителите, надзор над органите за сигурност и – това е очевадно – върховенство на закона. Свободните избори са в състояние да способстват за създаване на условия,
в които всичко изброено да се изгради; но те не са гаранция в тази посока.Внимателно с пожеланията „Демокрация“ не е просто подвеждащ празен термин. Тя лесно може да се превърне в смокинов лист за зловредно управление. Властниците имат възможност да удрят тъпана преди и по времеКолебливият поход на свободата  на изборния цирк, за да отклоняват общественото внимание от собствени недостатъци, а след това да провъзгласяват „демократичното“ им одобряване. Демокрацията прекалено усърдно приема да включва само една съставка – изборна надпревара – от целия набор елементи, безусловно необходими за честен и открит политически живот, но дори тя може лесно да загуби голяма част от първоначалната си стойност. Ако нещата вървят на добро, свободните и честни избори няма да са проблем. Ако не е съвсем така, възниква вероятност изборите да се превърнат в козметика. Може би ще е по-удачно да се използва по-точният термин „политическа свобода“, за да стане категорично ясно, че изборите не са
цел сами по себе си, а елемент от значително по-обширна такава. Демокрацията има две ахилесови пети. И двете са лъснали изцяло понастоящем и това ще си остане така още десетилетия на-
пред. Едната е свързана с парите. Финансирането на политическите партии е чума, поразила не само Америка, но и множество други страни – най-силно може би Индия. От гледна точка на бизнеса си струва да се купуват политици, цели партии, медии, мозъчни тръстове и други елементи от политическия спектър. Тук влиза в сила законът за печелившото поведение. Дори бизнесмени, които желаят да заобиколят политиците, установяват, че това не е по
силите им: ако не играят мръсно, други ще го сторят, и то в техен ущърб. Фирми от калибъра на Microsoft и Google, които се гордееха едно време с принципната си политика, днес са принудени да
отворят лобистки бюра във Вашингтон. Работещи на територията на ЕС фирми установяват, че пренебрегването на Европейския парламент може да се окаже доста рисковано. „Щипването“ на ня
кой текст от европейското законодателство – например изменение на някоя нормала от правилата за безопасност – може да означава златна мина за едни и банкрут – за други.
Механизмите за подобна търговия с влияние са същите, като при търговския протекционизъм. Съгласуваните интереси на добре организирано лоби са лесни за изразяване и реализация. Раз-
нообразните интереси на едно по-широко общество се мобилизират и защитават много по-трудно. Сам по себе си механизмът на петгодишната мандатност не е в състояние да се пребори с всеки-
дневния, хитроумен натиск от страна на лобиращите за стопански групировки и специализирани интереси. Усещането, че решенията се вземат в полза на „връзкари“ с управленските органи за сметка на мнозинството, поражда апатия и отчуждение. Ще се променя ли това положение в годините до 2050 и как? Откъм положителната страна на уравнението съзираме информа-
ционните технологии, които правят нещата по-прозрачни. Защо изграждането на един километър нов път струва в Русия колкото на пет във Финландия? Климатичните и геоложки условия са сход-
ни. Надниците, цената на земята и на енергията във Финландия са по-високи. Причината, поради която пътищата в Русия излизат по-скъпи, е проста: корупция, но сега никак не е трудно да се
пресметнат грубо нейните конкретни измерения. Само с няколко движения върху „мишката“ всеки заинтересован може да зареди в персоналния си компютър колосално изобилие от проучвания
на Световната банка, както и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. TED Talks (международен форум за популяризиране на „идеи, които си заслужават“) прави достъпни
онлайн резултати от фундаментални проучвания, както и становища на водещи експерти в областта на здравеопазването, образованието или транспорта, мигновено и безплатно. Едно информирано
общество ражда адекватен електорат. За съжаление обаче в този пункт се натъкваме на друг, свър-
зан с демокрацията, голям недостатък: нейната податливост на манипулиране. Случващото се между два избора е не по-малко важно от самия процес на подаване и броене на гласовете. За
привличане на нужното количество от последните в страни като Русия се ангажират най-красноречивите и добре информирани специалисти, а там нещата са устроени по начин, който им дава възможност да разединят силите на противника. В наши дни се случва все по-често управници, ненавиждали в миналото свободните избори, да се превръщат в техни най-горещи привърженици. Като начало можем да отбележим, че избори се печелят лесно, стига да си осигуриш необходимата медийна подкрепа. Рекламирането на обществения сектор е мощно оръжие за спечелване на редактори и издатели. Политическите партии, за които се пред-
Колебливият поход на свободата полага, че представляват идеалистични обединения на граждани със сходно мислене и идеи, са се превърнали в подобия на стопански структури, разчитащи на могъщи мрежи от заинтересовани покровители. Конституирани по нечестен начин управления създават голям брой синекурни служби за вътрешни хора, както и за
запушване устата на евентуални недоволници.Маркс подир Маркс Поуките от някогашния комунистически свят, такива каквито ни ги е завещал самият той, насочват към някои полезни трикове, които биха могли да предотвратят най-лошото. Парламентарните системи дават по-добри резултати от президентските: те позволяват да се избягва култа към определена личност, действителен или въображаем; осигуряват преимущество на компромиса пред абсолютизма; необходимостта от изграждане на коалиции обезкуражава доктрината „всичко за победителя“, която крие опасност от политизиране на гражданското управление. Установяването на ниска преграда за влизане на нови партии в политическата игра увеличава ролята на състезателното начало.
Само че бившите комунистически страни извън Европейския съюз разкриват понастоящем картина на униние, а не на прогрес. Тамошните управници могат да разчитат на инструмент, евфемис-
тично назован „административен ресурс“: пъстър набор от възможности, които варират от използване гласовете на държавни служители, затворници и други зависими групи, до фалшифици-
ране на изборни списъци.Като резултат от всичко изброено отново се получава нещо,което претендира да бъде демократично. Хората гласуват при наличие на поне някаква възможност за изказване на предпочитание. Гласовете се преброяват. Победителите поемат управлението
и нещата си вървят по обикновения начин. Вярно, рискът някои да отпаднат в резултат от избора би могъл да мотивира определени политици да управляват мъдро и правилно (или най-малкото не
очевадно лошо и глупаво). Същият риск, от друга страна, става МЕГАПРОМЯНА
причина за манипулиране на изборния процес и резултатите от него по най-разнообразни начини.
Очакваните до 2050 г. процеси на този фронт също навяват униние. Вярно е, че тактическите похвати в тази област се развиват с голяма бързина. Тwitter и Facebook предоставят пре-
красни възможности за надхитряване на тромавата авторитарна бюрокрация. Както и за разпространяване на информация и съсредоточаване на социално недоволство. Те засилват темповете на обществения живот в тандем с все по-широката сфера, заемана от 24-часовите новинарски емисии. Никога провеждащите политически кампании не са разполагали с такива улеснения, било при оповестяване организационни подробности около някоя демонстрация, било при провеждане на електронно допитване, при анализ на политически изказвания или изборен мониторинг. Само че политическите играчи се ориентират още по-бързо.Те разполагат с преимуществото, което им осигуряват средства та на комерсиалния маркетинг: една изборна кампания не е нещо по-различно от пускане на нов продукт, последвано от усилия за
овладяване на по-голям дял от пазара. Най-съвършени методики за демографски проучвания позволяват на разполагащите с тях да ориентират колебаещи се избиратели и цели групи в желаната посока. Това може да се прави посредством образи, печатно слово или звук, а също и чрез по-откровен цинизъм, чийто израз са целенасоченото разпределяне на определени блага или най-банален подкуп. Тук шансовете на „външните“ лица са силно ограничени. В хода на предстоящите десетилетия преимуществата на състезателите, които са на власт, ще нарастват по-бързо от възможностите на техните опоненти.



Издателство Класика и стил предоставя на читателите на в. Класа през съботно неделните издания поредица откъси от именити световни икономисти.
















Под редакцията на
Даниъл Франклин и Джон Андрюс

Прочети цялата новина

Свързани новини: