Лудитите се разбунтуваха срещу машината и загубиха

Асошиейтед прес

Тяхното име е синоним на безплодни опити за връщане на технологиите назад - и на “изкопаеми”, които не могат да се оправят с айФон.

Лудитите били британски занаятчии в текстилния сектор, които преди 200 години чупели механизираните тъкачни станове, защото мислели, че те заплашват работните им места.

Те не били първите, които нападали машини. Лудитите били наречени на човек, който вероятно не е съществувал. А повод за оплакванията им дори не били тъкачните станове сами по себе си; те били разгневени на предприемачите, които наемали неквалифицирани хора, за да работят с машините и да произвеждат нискокачествени продукти, съсипали репутацията на занаятчиите за качество.

Лудитското движение се зародило в икономическа нищета. Дългата война на Британската империя с Наполеон взела своя дан. Икономиката на страната била изцедена от френската блокада, която намалила износа и вдигнала силно цените на хранителните стоки. Препитанието на занаятчиите било заплашено от нископлатената работна ръка и те започнали да протестират в района на Нотингам през 1811 година.

Протестите - и чупенето на машини - се разпространили навсякъде в Централна Англия. Някои лудити размахвали чукове, изработени от ковач на име Инок Тейлър, който в същото време правел машини за техните противници - собствениците на фабрики. “Инок ги направи. Така че той и ще ги счупи”, казали лудитите.

Разгневен, британският парламент приел закон, предвиждащ смъртна присъда за чупенето на машини - драконовска мярка, против която се обявил лорд Джордж Байрон. Прочутият поет казал, че лудитите заслужават съжаление, а не наказание.

Правителството изпратило войници, за да възстановят реда. В един момент, пише покойният историк Ерик Хобсбом, Великобритания била ангажирала повече войници в борбата срещу лудитите, отколкото била изпратила да се сражават с Наполеон в Испания и Португалия.

Няколко лудити били убити в сблъсъци с армията. Други били обесени. До края на 1814 година с протеста на лудитите било свършено. Индустриалната революция продължила триумфално своя път, като заменила занаятчиите с фабрични работници.

Лудитите обаче направили доста голямо впечатление. Те имали талант да правят шоу. Лудитите пишели закачливи, официално звучащи декрети, които провъзгласявали от Шеруудската гора - опит да се представят като наследници на Робин Худ. Организирали шествия по улиците, облечени като жени, като твърдели, че са жените на “Генерал Луд”.

Такъв обаче нямало.

Историците не са сигурни откъде е дошло името на движението на лудитите. Години преди неговата поява, според един разказ, млад чирак на име Нед Луд счупил машината, с която работел, след като бил наказан от своя майстор. Според други истории обаче момчето се казвало Лъдлъм. А в своята книга за лудитите “Бунтовници срещу бъдещето” Къркпатрик Сейл пише, че името на движението може да е дошло от израз, използван по онова време в някои части на Англия (”sent all of a lud”), което означава “разорен”.

Какъвто и да е неговият произход, името се утвърдило.

Етикетът “лудит” бива лепван на всички, които се борят срещу новите технологии, като “Юнабомбър” Тед Качински, или просто не искат да се занимават с тях. “Аз съм лудит”, обяви поп звездата Елтън Джон пред британския вестник “Дейли телеграф” през 2011 година. “Нямам телефон. Нямам компютър. Нямам айПад. Нямам айФон.”

Понякога определението лудит е използвано като универсално прозвище за хора, които не са в крак с времето. Когато, например, икономистът от Чикагския университет Рагурам Раджан повдигна през 2005 година неудобни въпроси за стабилността на световната финансова система, бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс отхвърли неговата теза като “леко лудитска”.

Три години по-късно инвестиционната банка Lehman Brothers фалира и глобалната икономика изпадна в най-дълбоката си рецесия от 30-те години на 20-и век.

Поне веднъж лудит се оказа прав.
БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: