Михаил Неделчев: Трагедията на Яворов заплашва обитателите на къщата му

Потърсихме литературоведа проф. Михаил Неделчев, който поде инициатива за спасяването на къщата на поета Пейо Яворов. Той заедно с много други интелектуалци е силно притеснен, че сегашните собственици на прекрасната сграда на ул. „Раковски" 136 не само не влагат пари в нея, но чакат тя да рухне, за да вдигнат друга постройка на нейно място. Проф. Неделчев дори призова последните й обитатели, които се твърди, че са масони, да дарят къщата на поета на Министерството на културата заради огромната й културно-историческа стойност.

Проф. Неделчев, тръгнали сте на битка за паметта на големия ни поет Пейо Яворов, като не позволите къщата му на ул. „Раковски" да рухне. Какво се случва в момента със сградата? 

Къщата е най-вече опасна за тези, които я купиха, съсипват я и искат да рухне, за да построят нещо, което ще загрози нашата прекрасна улица „Раковски". Тук включвам и двете безумни сгради на завоя към площад „Славейков", които пустеят. Днес къщата на Яворов е опасна, защото тези хора са невярващи и не знаят, че кармата и трагическата съдба на Яворов по някакъв начин засяга и тези, които вършат кощунства спрямо неговата памет. А това, което се върши, наистина е кощунство - някакви хора, които представят себе си като масони, са я закупили от предишните собственици, които също по сложен начин бяха придобили най-горния и партерния етаж и земята. И независимо от обещанията, че ще инвестират и това ще бъде един център на българската култура, те вече няколко години не са дали нито лев и очевидно чакат къщата да се срути.

И за тях това културно богатство няма стойност?

Нека не го наричаме богатство, това е една от най-важните сгради на София, в нея се разгръща най-великата трагедия на България - двойното самоубийство - на Лора Каравелова и на най-великия поет на България след или заедно с Христо Ботев. Забравя се и това, че точно тази къща е била един много важен център на ВМРО. През 1913 г., когато Яворов живее в къщата, той е бил втори или трети ръководител на организацията, получил изключителни правомощия от Тодор Александров, новия водач на организацията след Гоце Делчев. Там е имало склад за оръжия, които са преминавали към пунктовете в Кюстендил, Чепеларе. В къщата Яворов е издавал пълномощия, включително и на нашите професори, защитавали българската кауза пред света. Тоест тя има двойно значение - и на любовно семейно гнездо на тази трагическа двойка, и като един от щабовете на организацията, която се бори за независимостта на българите от Македоно-одринска Тракия. И се чудя на организации, които се кичат с революционни лозунги и се представят като наследници на ВМРО, защо не направят необходимото тази къща да заживее своя пълноценен живот. Така както никой не си е позволил да посегне на къщата на Иван Вазов, макар че тя е строена от него и си е негова лична. Но независимо че Яворов е бил квартирант в тази къща, на „Раковски" 136, това става именно през тази супер важна година в неговия живот - 1913 - след участието му в Балканската война, времето, в което той поставя своята пиеса „Когато гръм удари" и всъщност това е кулминацията на битието на Яворов, на Яворовата литературна личност. Тя е и годината, която предшества неговата смърт. А такива къщи са 5-10 в България и макар че Яворов е живял в нея по-малко от година, тук се разиграва най-великата трагедия на България.

Как тази къща с огромна историческа и културна стойност бе продадена? Тя не е ли културен паметник?

Средният етаж е музей. Там след 1989 г. едно семейство имаше реституционни претенции, постигнато също от трагическа участ - бащата е убит, двете дъщери - наследнички, са изселени. Това е семейство Паскалеви. Те в никакъв случай не искаха да се разруши музеят. Така техните етажи бяха реституирани, но те продадоха своето наследство на фондация „Отворено общество", която направи жест и даде най-горния етаж на „Литературен вестник" за редакция, а партерния - за писателски клуб и офис на Сдружението на българските писатели, на което имам честта да съм председател. В тази сграда ние - радикалдемократите, направихме първото събрание след възстановяването на нашата партия. В Яворовия музей предупредихме нашата общественост от опасностите от партизанщина в нашия политически живот. Това беше през януари 1990 г. Но след това новото ръководство на „Отворено общество" реши, че тази собственост не им трябва. И предложиха на Министерството на културата срещу 400 000 лева то да купи изцяло къщата, но те не извадиха тези пари. Тогава някаква странна фирма „Екуест" купи всичко това. Те направиха голяма пропагандна акция, в която участвахме и аз, и тогавашният зам.- министър Явор Милушев - прекрасният наш изпълнител на ролята на Яворов. Даже на един коктейл едни красиви девойки обясняваха фирмата как ще инвестира и ще запази къщата и оттогава не дадоха нито лев.

Говори се, че самата конструкция на сградата е сбъркана.

Когато навремето се е правил музеят, върху цялата къща, за да се оформи залата най-горе, е излята една дебела плоча. Въпреки че от задната страна сградата е укрепена с бетонни колони и едно стълбище, се оказа, че е нужно допълнително, сложно укрепване от двете страни на сградата, защото има опасност тя просто да падне и да не издържи тази тежест, която е конструктивна грешка. Може би още от началото това е бил замисълът на тези хора - да купят тази стара къща, за да падне. Знаем, че много паметници на културата в София паднаха. „Екуест" след това продаде къщата на въпросната масонска организация. След като те са установили, че тази къща не може да бъде преустроена за масонски храм, най-добре да я дарят на Министерството на културата...

Не звучи ли малко наивно тази теза - че масоните ще се съгласят да направят такова щедро дарение?

Какво значи наивно? Поначало вярата е наивна работа. Вярата, че има велики поети и те са извън нормата и извън парите, извън материалните ценности. Яворов е извън материалните ценности и не може да бъде измерван с 200-300 000 лева или 300 млн. лева. Яворов е извън всичко това.

Но от думите ви излиза, че новите собственици на къщата явно могат да го измерят в пари.

Значи просто не е трябвало да стъпват в тая къща. Те трябва да бъдат предупредени, че човек, който посяга на такава памет, го заплашва голяма опасност - опасността да го постигне трагическа съдба, защото е посегнал на нещо сакрално. Знам, че дебнат хейтъри, които ще ме оплюят за тези думи, виждал съм такива коментари за твърденията ми - това са някакви идиоти, луди хора...

Какво ще направите оттук нататък - заканихте се да застанете на вратата на културния министър, който и да е той, за да опазите паметта на поета.

Вижте, злото е всемогъщо. Хора на духа са безсилни, обаче великият Вацлав Хавел написа една книга, която се казва „Силата на безсилните". Такива хора са силни в духовността. Духовността не може да стреля, тя не ходи на лов да убива глигани, духовността е нещо друго - тя може да упражнява морални функции. Този, който е абсолютно лишен от морал, той няма да бъде засегнат, разбира се.

Силата на безсилните какво може да направи в нашето общество?

Тази сила би могла да направи нещо в едно общество, което има респект пред духовното. Ако нашето общество дотам е пропаднало в света на вулгарното, очевидно нищо не може да се направи. Има времена, в които хората полудяват - полудяват за пари, за убийства, за всякакви неща. И това са лудости. Когато в едно общество парите са единствена ценност, човек наистина нищо не може да направи.

Кой ви подкрепя в тази битка?

Цялата писателска общност е в тази позиция, цялата литературоведска общност, а това са много хора в България. Почти няма литературовед, който да не е писал за Яворов и който да не е увлечен от мита за него.

Не трябва ли държавата да е като орлица над подобни храмове?

Би трябвало, но днес по един глупав начин се говори за собственост, за частна собственост, за свещената частна собственост. Но преди да е свещена частната собственост, свещена е историческата и културната памет.

Прочети цялата новина

Свързани новини: