02/02/13 00:00
(http://e-vestnik.bg/)

Седем разсъждения за изключителната реч на Дейвид Камерън

Макар с известно закъснение, но прочетох най-сетне и то много внимателно речта на британския премиер Дейвид Камерън за бъдещето на Европейския съюз и Великобритания. Благодарен съм за перфектния превод Аделина Марини (вж. тук). Аз не съм специалист по тънкостите на европейската интеграция, но ми се иска да споделя седем свои разсъждения, предизвикани от тази реч.

▪ Първото ми разсъждение е резултат от поразилата ме като гръм от ясно небе черна завист - че има такива премиери, както и от дълбоката обида за България и българското общество - че нашият премиер в сравнение с британския изглежда жалко неграмотен, убийствено политически късоглед и потресаващо зле възпитан! Точно този премиер не просто няма качества на стратегически мениджър, но и никога, абсолютно никога, оттук до края на света няма да може не само да произнесе, но и да прочете подобна реч.

Господи, мой Боже, защо наказа България с такава, ръсеща съвсем преднамерено нелепици, персона за премиер?! Нима не виждаш какви премиери имат други държави!? След тази реч ме заля апокалиптичен срам за България…

▪ Второто ми разсъждение следва от отдавнашната моя тревога, че Европа няма достойни лидери в това сложно и преломно време – лидери, които могат да артикулират проблемите, рисковете и предизвикателствата на адекватно политическо ниво – така, както в голяма степен го прави Дейвид Камерън в тази своя реч.

Обидно е да виждаш в първите редици на днешна Европа такива абсолютно не внушаващи респект и даже антропологически съмнително изглеждащи хорица като Жозе Барозу, Херман ван Ромпой, Катрин Аштън…

Това ли е лицето на Европа сега? Абсурд! А Дейвид Камерън с речта си плахо, но все пак намеква, че Европа може да има и вероятно има и лидери от съвсем друго ниво, от качествено различна класа…

Но липсата на лидери е резултат преди всичко от липсата на големи идеи, на големи каузи. Защото винаги, или поне нерядко, когато има големи идеи, когато има големи каузи, Историята ражда и големите личности – Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол, Конрад Аденауер или поне Маргарет Тачър, Франсоа Митеран, Хелмут Кол…

▪ Третото ми разсъждение е възхвала за удивително точната, като вивисекция, диагноза на Европа и Европейския съюз, която прави Дейвид Камерън.

Време беше нещата да започнат да се назовават със своите имена не само от анализаторите, но и от висшите политици. Европа се бюрократизира, тя склеротизира, свива ролята си на световната сцена и се превръща в демократично и пазарно копие на тоталитарния и държавно-планов Съвета за икономическа взаимопомощ.

▪ Четвъртото ми разсъждение произтича от езика, на който говори Дейвид Камерън – съвременен, близък до науката или най-малкото – до характеристиките на света, в който живеем: на рисковото общество и серийно произвежданите несигурности, на мрежовите предизвикателства и структури, на управлението на рисковете и диагностиката на критичните уязвимости, на ранното сигнализиране на кризите и конфликтите.

Това е не просто много адекватен и модерен език, но той е и начин на мислене, на манталитет – в рязко, убийствено контрастиращо различие с пошлия, чалгизиран, арогантен и застинал в 20 век език на българската политическа каста, при чийто неин език бе въпрос на време да нахлуят словесните отпадъци от типа на „простаци”, „шестаци”, „кюфтаци”, „пържолка”, „ще ги разбия”, „ще ги смачкам”, „шменти-капели”, „матер’ял”, „ела да те цунем”, „българите са като моите кучета” и т.н., от които гражданското ни общество би трябвало отдавна да се е изчервило от срам и да е позеленяло от гняв…

Езикът ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване