Асен, Малина и песента

02/03/13 22:14
(http://e-vestnik.bg/)

Асен, Малина и песента

Димо Райков. Снимка: личен архив

Откъсът, който е един своеобразен отговор на зачестилите напоследък в чуждите и нашите медии публикации относно допускането на българи до трудовия пазар на Евросъюза, е от новия ми роман „Франция, разреши да те обичаме!”

Гората на Венсен, едно от предградията, залепено за Париж, е място, благословено от Бога.
И ето ти го парадоксът – тъкмо тук, в едно от най-красивите места на Париж и околността, а и на света, нашенци си бяха спретнали цяло селце от палатки. Дори бяха поставили табели на входовете, с едни такива родни названия, от които ти премалява – „Наталия”, „Никола”, „Пенка”…

О, изтръпна Георги Георгиев, наричан от емигрантите мосю Жорж, разтърка очи – че това какво е, е-е-е, засмя се той – гледай какъв надпис – ЧАСНА СОБСТВЕНОСТ… Разбира се, без „Т”… Е, чак пък частна собственост. Че и я оградил нашенецът, виж какви дъсчици подредил, даже и ги боядисал – в синьо и червено… Любимите цветове на българските емигранти… Късче бг-територия тук, на едно от най-хубавите места на света…

Палатката на Асен беше отделена от останалите. Може би по този начин бившият директор на училище в България казваше на останалите – и тук има йерархия, аз съм най-старши по стаж, а и по възраст, затова…

Асен е около 70-годишен. Със загоряло от слънцето, направо бронзирано лице. Е, то слънцето е рядкост в Париж, как така е успял да се изпече, учуди се Георги Георгиев. После се усмихна горчиво – та как няма да придобиеш такъв тен след толкова години спане в палатка?

Това, което Георги Георгиев знаеше за Асен бе съвсем оскъдно. Бил директор на училище в Южна България, добър учител бил, но … учител… И то в България… Затова и се озовал в Париж. Къде може да отиде един учител като емигрант? Ами, естествено, в Париж…

Но пък защо ли Асен се „заселил” не къде да е, ами в гората на Венсен – това градче-квартал, което е същинска приказка… Може би заради усещането за родна планина, тук дърветата са досущ като тези на Пирина, особено зеленото по кората, абе, наш, роден мъх…

Може би и заради прословутите документи, сигурно заради тях. Та знае ли човек, който не е помирисал никога Париж, какво значи да си намериш квартира в този град? То са формалности, то е разтакаване…

Тук няма като в България – тук всичко е под контрол. Е, може някой българин или сърбин да дава незаконно под наем дупка някаква, но това е изключение.

Правилото е желязно – тук обикновено намираш квартира чрез агенция. Там служителите не правят компромис – искат ти гаранция, тоест документи, че работиш законно, че имаш средства, че някой французин гарантира за теб… О, цял кух формалности. Но без тях няма начин да наемеш квартира. А пък като я наемеш, трябва толкова пари да плащаш за оня, дето духа…Така казваме в България, но тук спазват стриктно правилата.

Ето, плащаш като поп за правото да гледаш телевизия – сто и двадесет евро на година… Плащаш и такса за живеене… И още… И не можеш да хитрееш, може година-две, но идват на проверка, глобяват те, а тук, веднъж глобят ли те по какъвто и да е повод, значи вече си „белязан”, тоест вече си в Оня списък на незаконните на държавата, който не е препоръчителен за никого… И колко още досадни неща…

И Асен решава – там, в гората на Венсен… На воля, под звездите, всъщност то небето на Париж няма звезди…
Единственото развлечение на Асен, единствената връзка с България са църквата и интернет.

Прави, струва, той винаги заделя в края на седмицата по няколко евро – за да остави в панера на касиерката ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/03/13 22:14 http://e-vestnik.bg/16764/asen-malina-i-pesenta/