Русия отлага набирането на $7 млрд. на пазарите заради бюрократични неуредици

Русия изостави плановете си да набере $7 млрд. евтини заемни средства на международните дългови пазари през този месец заради свада в правителствената администрация. Зам.-министърът на финансите Сергей Сторчак заяви, че кабинетът едва ли ще се обърне към инвеститорите през това тримесечие, тъй като неговото ведомство и това на икономиката не могат да се разберат за процедурата за подбор на банките, които да извършат сделките.
През януари Русия обяви, че ще заеме $7 млрд. до края на февруари и че потенциална емисия дълг е била отложена с две седмици, след като първоначалното намерение е било тя да се осъществи в началото на февруари. „Забележителен обрат предвид факта, че едва ли Русия може да намери по-изгоден пазар за емитирането на облигации от сегашния“, коментира Тим Аш от Standard Bank. „Това, че министрите не могат да се споразумеят, разкрива напрежението в администрацията.“ Аш казва още, че разногласията в правителството в известна степен отразяват продължаващите борби между министрите и централната банка относно паричната политика. Кабинетът защитава позицията, че основната лихва трябва да е по-ниска, за да се стимулира икономиката, докато централната банка е решена да овладее инфлацията.
Макар че ниските лихвени проценти създават идеалните условия за кредитиране на държавата, Русия вероятно не бърза със заемането, отчасти защото не се нуждае спешно от парите, но и защото основният й приоритет е да развие облигационния си пазар в рубли. Деноминираните в националната валута облигации за пръв път ще станат достъпни за международните инвеститори чрез Euroclear в близките месеци. „Ще имат предостатъчно възможности отново да се възползват от международните пазари през 2013 г., дори лихвите да се покачат, а и не е необходимо да наберат $7 млрд. накуп. Съвсем спокойно могат да пуснат $4 млрд., а после да се върнат за още $3 млрд.“, казва Александър Кудрин, ръководител на отдела за анализ на инструментите с фиксиран доход към базираната в Москва Сбербанк. „Бюджетът през 2012 г. беше почти балансиран, а резервният фонд и този за национално благоденствие разполагат с общо около $150 млрд. в активи, подпомогнати от години на високи цени на петрола и суровините“, казва Аш. Двата фонда бяха създадени от правителството през 2008 г., за да съхраняват допълнителните приходи от петрол и природен газ в добрите години и така да застраховат бюджета срещу рязък спад в стойността на енергоносителите и да подпомогнат пенсионната система
Освен това дългоочакваното отваряне на местния облигационен пазар за глобалните инвеститори може да осигури достатъчно външни постъпления, за да се изпълнят планираните в тазгодишния бюджет приходи, общо около 448 млрд. ($14,9 млрд.), според доклад на Сбербанк. „Приоритетът на руските власти е развитието на пазара на деноминирани в рубли дългови инструменти, така че това ще са емитираните облигации, а не в евро, защото истинското им желание е да привлекат международните инвеститори“, казва Кудрин. Анализаторите на Сбербанк посочват, че ако Русия успее да изпълни по-голямата част от плановете си за облигации в рубли през първото полугодие на 2013 г., може да пренесе останалата част от квотата си за заемане в твърда валута към местния пазар, при което вероятно ще понижи предлагането на суверенни ценни книга на международния пазар. Глобалното набиране на средства има таван от $7 млрд. годишно, докато емисиите в рубли се очаква да съставляват 80% от правителствените емисии всяка година до 2015 г. според стратегията на Москва за управление на дълга през този период.

Прочети цялата новина

Свързани новини: