Леда Милева почина на 93 години

На 93-годишна възраст, на рождения си ден, тази сутрин е починала писателката Леда Милева, съобщиха за БТА нейни близки. Дъщерята на големия български поет Гео Милев е родена в София на 5 февруари 1920 г.
Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София. Завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски". След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.

От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Народен представител е в Осмото, Деветото Народно събрание и Седмото Велико Народно събрание.

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

Иван Гранитски за Леда Милева

Невъзможно е да си представим съвременната детска литература без впечатляващото и блестящо творческо присъствие на Леда Милева. Няколко поколения деца и юноши израстват с нейните прелестни и вълнуващи книги. Тази авторка притежава въображение, способно да мечтае и да създава приказки. Присъщ й е рядко срещаният усет за границата между измислицата и реалността, тя е разгадала чудната детска способност за самосъздаване на свое особено пространство и време (колкото реални, толкова и фантастични), които се подчиняват предимно на прищевките на играта.
Повече от шест десетилетия Леда Милева се опитва да изследва невероятната вселена на детското съзнание. Като търсач на нови светове, тя витае заедно с невинните млади духове във фантастичните селения на загадката, примамливото, приключението. Леда Милева открива, че детето знае нещо свръхважно, убягващо на възрастните – всичко в природата е живо, всичко се превъплъщава и преминава от едно в друго състояние. Растенията имат чувствителност и могат да бъдат добри и лоши, животните, птиците и влечугите могат да имат човешки черти, а хората, доколкото въплъщават силите на злото и на мрака, приемат формата на злите животни.
Детското съзнание пътува през времето и пространството. Детето искрено вярва, за разлика от възрастния, че съществуват великани и джуджета, че има добри духове и зли вещици. Тъкмо тази невероятна разкрепостеност на съзнанието на малкия човек усеща с художествената си интуиция Леда Милева. И когато пише своите стихотворения, поемки, приказки или пиеси, тя всъщност помага на детето да открие своите мечти, да разгърне своята фантазия, да развие своето въображение.
В една детска градина детенце с ококорени от възторг очи пита поетесата – “Госпожо Милева, вие жива ли сте?” Детето съвсем сериозно си мисли, че поетесата е паметник. Самата Леда Милева възприема подобни случаи като комплимент. При друга среща с деца на въпрос на учителката “Е, харесва ли ви авторката на “Зайченцето бяло” и “Сиводрешко и Бързобежко”?” едно дете простодушно отговаря: “Мислехме, че е по-хубава.”
Тези и стотици други случаи обясняват защо в детското съзнание Леда Милева със своите герои зайченца, мецани, лястовички, шишарки, балони, влакчета, юначета с калпачета, лисанки, фламинго и т.н. вече е извисена като жив класик на детската литература.
Леда Милева се оттласква от българската фолклорна традиция, за да насити своите приказни словесни пейзажи и сюжети със съвременната чувствителност, с нравствените проблеми на българското общество в края на ХХ век. В такъв смисъл можем да кажем, че нейните творби са своеобразни възпитателни пътешествия в света на доброто, лъчезарното, мечтата. Но до нравствената поука малките пътешественици стигат сами, водени от светозарната светлина на благородството, приятелството и любовта. Героите в творбите на Леда Милева преживяват раждането на доброто в собствените им души, те неусетно възмъжават, борейки се с препятствията по пътя. Много светлина, гальовен блясък и нравствена мекота има във внушенията на Леда Милева в нейните стихотворения, приказки и поемки.
Разбира се, нейният разностранен творчески талант и богатата й личност имат още редица превъплъщения – преводач от няколко езика (главно английски), бивш генерален директор на БНТ, дългогодишен представител на България в ЮНЕСКО, председател на българския ПЕН-клуб, председател на Съюза на преводачите в България, основател и главен редактор на сп. “Панорама” и т.н., и т.н. Но несъмнено онова, което обяснява и осмисля истински творческото й дело, е детската литература.
И накрая нека не забравяме факта, че Леда Милева носи отговорността да бъде наследник на великия български писател и интелектуалец Гео Милев. Малко са в новата история на българската литература и култура личностите, които светят със своя собствена светлина, а не с отразеното сияние на техните велики родители. Леда Милева е от тях. Литературната и обществената й дейност е ярък пример за висок социален и художествен морал. Без нейните дългогодишни усилия трудно бихме си представили изследването и популяризирането на духовното наследство на великия й баща Гео Милев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: