Атински вехтошар разбива табутата

Ройтерс

Със своята малка червена шапка без периферия и разнебитена триколка, 56-годишният Димитрис представлява необичайна картина, докато се гмурва в боклукчийска кофа, за да търси отпадъци в едно от богатите предградия на Атина.

Безработният строител е един от малкото гърци, които се противопоставят на табуто да станат търговци на отпадъци в страна, в която тази работа се счита за подходяща само за нискоквалифицираните нелегални имигранти.

Но Димитрис, който е работил по строежи в продължение на 42 години преди да загуби работата си, се чувства горд от заниманието, към което се е насочил като последен шанс да свързва двата края по време на най-тежката от десетилетия насам икономическа криза в Гърция. И той научи, че това също може да бъде доходно.

“В началото използвах качулки и шалове, за да скривам лицето си. Не исках хората да ме разпознават. Срамувах се”, каза той, отказвайки да съобщи своята фамилия, защото търговията с отпадъци, която извършва, е неформална и безотчетна.

“Беше трудно, но влязох в духа на нещата. Какво друго може да правиш, когато няма работа?”

Около половината от работещите в строителния сектор в страната изгубиха своята работа от 2007 г. насам, когато търсенето на нови жилища се срина в кризата, а нивото на безработица на задлъжнялата Гърция е най-високото в Европейския съюз.

За разлика от многото бедни, обикновено идващи от Африка или Азия имигранти, които може да бъдат забелязани в западналите райони с колички от супермаркетите, натъпкани с метални, пластмасови и хартиени отпадъци, Димитрис залага на скъпите квартали, където изненаданите жители понякога дори го викват у тях, за да му предадат употребявани вещи.

Въпреки че е обществена тайна, че парите, които се докарват от бизнеса с отпадъци, рядко се декларират, той казва, че никога не е имал проблеми с полицията, която задържа хиляди имигранти, занимаващи се с подобна работа, по време на акциите, започнали миналия август.

“Да бъдеш грък определено е предимство и моите съседи ми казват: браво на теб, поздравяваме те!”, казва той.

Облечен в джинси и развлечено яке, белокосият баща на две деца сега е известен на магазинерите в своя работнически квартал, които му предават излезлите от употреба радиатори и климатици.

На пункта за предаване на отпадъци - стар склад, който е пълен с купчини списания, разглобени лаптопи и прахосмукачки, търговците разпределят донесеното и предлагат на Димитрис между 10 и 200 евро 13,53-270 долара на ден в брой.

Това е достатъчно, за да преживява, но Димитрис се тревожи за бъдещето и на своите деца - 26-годишен безработен син и дъщеря, която скоро ще завърши средно образование, и за другите, които се сблъскат с невъзможността за реализация на трудовия пазар в Гърция.

Поне някои от тях може да се опитат да събират боклуци, въпреки позора - казва той.

“Вместо да седят в кафенетата по цял ден, младежите биха могли да направят това усилие”, казва той. “Хората се смеят, но от събирането на отпадъци може да се изкара прилична надница. Ние загубихме своето достойнство по време на кризата , но все още може да се опитаме да имаме прилична прехрана”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: