България получава над 2 млрд. евро повече от новия евробюджет

С над 2 млрд. евро повече ще получи България от европейския бюджет за периода 2014-2020 г., съобщи премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Брюксел, след като в петък бе постигнато тежко компромисно споразумение между лидерите на 27-те страни членки на Европейския съюз и ръководителите на общността.   След продължили два дни преговори и безбройни консултации в Брюксел бе постигнато споразумение за бюджета на ЕС за следващия програмен период. За пръв път разходите на Евросъюза се намаляват до 960 млрд. евро, което е с 3 процента по-малко спрямо сегашния седемгодишен бюджет, който надхвърля с малко един трилион евро.   В новата финансова рамка нашата страна ще получи общо 15.2 млрд. евро за седемте години, но след приспадане на дължимите вноски България ще получи чисто над 12 млрд. евро нетен приход от ЕС, обясни министърът за управление на евросредствата Томислав Дончев.   България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС като процент от брутния национален доход с нетен баланс около 4 процента и от това сме много доволни, заяви Борисов. Той допълни, че България е една от четирите държави, които получават повече средства, в сравнение с досегашните бюджетни параметри.   Страната ни ще получи около 7 милиарда евро по структурните фондове и по фондовете за сближаване, спрямо 6.85 млрд. евро по досегашния бюджет, съобщи Борисов. При общото намаляване на бюджета за общата селскостопанска политика, се очаква България да получи за директни плащания на фермерите и за развитие на селските райони около 7.5 млрд. евро при досегашни 5.8 млрд. евро.   “В реално изражение преките плащания на хектар у нас ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 година“, каза премиерът. Осигурено е и допълнително европейско финансиране на дейностите по извеждане на затворените четири малки реактора на АЕЦ “Козлодуй“ от 260 млн. евро. Това е със 75 млн. евро повече спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия.   Добрата новина е отпускането на допълнителни 75 млн. евро за борба с младежката безработица у нас, посочи Томислав Дончев.   Бюджет, който за никого не е идеален   "Това е бюджет, който за никого не е идеален", заяви председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой. По думите му наред е Европейският парламент, който е против съкращения на разходите в ЕС, да поеме отговорността си за бюджета, след като евролидерите са изгладили острите си различия.   Сделката “показва, е възможно да се предприемат реални стъпки към реформи в Европейския съюз”, коментира британският премиер Дейвид Камерън. Френският президент Франсоа Оланд определи споразумението като “добър компромис“.   Таванът на ангажиментите, поети от страните в ЕС, ще бъде фиксиран на 960 млрд. евро., а реалните плащания няма да надхвърлят 908 млрд. евро.   Според медиите, изглежда Франция е претърпяла поражение, а Германия и Великобритания са се обединили, за да прокарат първото в 56-годишната история на съюза намаляване на бюджета.   Великобритания, Германия, Холандия и Скандинавските страни настояваха за намаляване на бюджета на ЕС заради строгите икономии, които се налагат в националните финанси. Против съкращенията бяха страните от Южна и Източна Европа. Притесненията им са, че бедните им региони ще загубят жизненоважната финансова подкрепа от ЕС, което ще се отразиотрицателно на икономическия им растеж.   Най-потърпевш е инструментът "Свързана Европа“   Свиването на бюджета е най-вече за сметка на новия инструмент "Свързана Европа“ (Connecting Europe), по който трябваше да се финансират трансграничните транспортни, енергийни и информационни магистрали. Първоначалният му бюджет беше 50 млрд. евро, но в крайна сметка са останали само 29 млрд. Евро, посочва Ройтерс.   Намалено е и заплащането на висшите длъжностни лица на ЕС, а заплатите на администрацията ще бъдат замразени през следващите две години. Освен това са планирани съкращения от 5% на чиновниците през 7-годишния програмен период.   Запазена е системата на отстъпките за държавите нетни донори - Германия, Австрия, Великобритания, Холандия и Швеция. Към тях се включва и Дания, която ще получи годишна отстъпка от 139 млн. евро.   Разходите за селско стопанство са пощадени от допълнителни съкращения, като за следващите 7 години се предвижда ръст на финансирането за селските райони от 1.5 млрд. евро, което удовлетвори Франция и Италия. По-рано онлайн изданието euobserver.com съобщи, че за обсъждане е влязло предложение средствата за земеделие да бъдат намалени от 420 млрд. евро до 373 млрд. евро, а за кохезионните фондове – от 354 млрд. евро до 324 млрд. евро.   Увеличени са и средствата за мерки, стимулиращи икономическия растеж, както и за научните изследвания. Уговорени са и парите за "зелени" инвестиции, както и за борбата с младежката безработица. За проектите Gallileo, ITER и GMES са предвидени общо 13 млрд. евро.   Дискутирано е и леко увеличение на административните разходи заради новите държави-членки, които се очаква да влязат в Евросъюза. В средата на годината към общността ще се присъедини Хърватия, а по същото време се очаква да започнат преговорите за членство със Сърбия. Вече започнаха разговорите с Исландия и Черна гора за еврочленство, а през пролетта Брюксел ще реши дали да определи дата за начало на преговорите с Македония.   Предстои проектобюджетът да мине и през Европейския парламент, който заплаши да не го приеме, ако разходите бъдат прекомерно намалени. Постигнатият компромисен бюджет от 960 млрд. евро означава, че реално ще бъдат изплатени 910 – 913 млрд. евро, посочи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Той съобщи, че евродепутатите ще гласуват бюджета за следващия програмен период анонимно, за да се предотврати натискът на националните правителства.

Прочети цялата новина

Свързани новини: