От компромисно орязания евробюджет България ще получи 15 млрд. евро

След продължили над 24 часа преговори и безбройни консултации лидерите на 27-те страни членки на Европейския съюз и ръководителите на общността постигнаха в петък следобед споразумение за бюджета на ЕС за следващия програмен период 2014 – 2020 г. За пръв път разходите на Евросъюза се намаляват до 960 млрд. евро, което е 3 процента спрямо сегашния седемгодишен бюджет, който надхвърля с малко един трилион евро.   България е една от четирите държави в Евросъюза, които на фона на първото в историята му нетно намаление на бюджета ще получи повече пари от еврофондовете в стравнение с предходния период. Страната ни ще получи над 15 млрд. евро, от които 7 млрд. евро за прилагане на кохезионната политика, останалите са за земеделие, съобщи пред журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов.   Още преди официалното постигане на споразумението той заяви, че на фона на орязания бюджет България е взела максималното възможно.   "Това е бюджет, който за никого не е идеален", заяви председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой.   Таванът на ангажиментите, поети от страните в ЕС, ще бъде фиксиран на 960 млрд. евро., а реалните плащания няма да надхвърлят 908 млрд. евро.   Според медиите, изглежда Франция е претърпяла поражение, а Германия и Великобритания са се обединили, за да прокарат първото в 56-годишната история на съюза намаляване на бюджета. Великобритания, Германия, Холандия и Скандинавските страни настояваха за намаляване на бюджета на ЕС заради строгите икономии, които се налагат в националните финанси. Против съкращенията бяха страните от Южна и Източна Европа. Притесненията им са, че бедните им региони ще загубят жизненоважната финансова подкрепа от ЕС, което ще се отразиотрицателно на икономическия им растеж. Най-потърпевш е инструментът "Свързана Европа“ Свиването на бюджета е най-вече за сметка на новия инструмент "Свързана Европа“ (Connecting Europe), по който трябваше да се финансират трансграничните транспортни, енергийни и информационни магистрали. Първоначалният му бюджет беше 50 млрд. евро, но в крайна сметка са останали само 29 млрд. Евро, посочва Ройтерс. Намалено е и заплащането на висшите длъжностни лица на ЕС, а заплатите на администрацията ще бъдат замразени през следващите две години. Освен това са планирани съкращения от 5% на чиновниците през 7-годишния програмен период. Запазена е системата на отстъпките за държавите нетни донори - Германия, Австрия, Великобритания, Холандия и Швеция. Към тях се включва и Дания, която ще получи годишна отстъпка от 139 млн. евро. Разходите за селско стопанство са пощадени от допълнителни съкращения, като за следващите 7 години се предвижда ръст на финансирането за селските райони от 1.5 млрд. евро, което удовлетвори Франция и Италия. По-рано онлайн изданието euobserver.com съобщи, че за обсъждане е влязло предложение средствата за земеделие да бъдат намалени от 420 млрд. евро до 373 млрд. евро, а за кохезионните фондове – от 354 млрд. евро до 324 млрд. евро. Увеличени са и средствата за мерки, стимулиращи икономическия растеж, както и за научните изследвания. Уговорени са и парите за "зелени" инвестиции, както и за борбата с младежката безработица. За проектите Gallileo, ITER и GMES са предвидени общо 13 млрд. евро. Дискутирано е и леко увеличение на административните разходи заради новите държави-членки, които се очаква да влязат в Евросъюза. В средата на годината към общността ще се присъедини Хърватия, а по същото време се очаква да започнат преговорите за членство със Сърбия. Вече започнаха разговорите с Исландия и Черна гора за еврочленство, а през пролетта Брюксел ще реши дали да определи дата за начало на преговорите с Македония. Предстои проектобюджетът да мине и през Европейския парламент, който заплаши да не го приеме, ако разходите бъдат прекомерно намалени. Постигнатият компромисен бюджет от 960 млрд. евро означава, че реално ще бъдат изплатени 910 – 913 млрд. евро, посочи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Той съобщи, че евродепутатите ще гласуват бюджета за следващия програмен период анонимно, за да се предотврати натискът на националните правителства. Българската позиция На фона на орязаните пари България успя да вземе максималното в тази ситуация, заяви премерът Бойко борисов, който участва в срещата на върха. В това са го уверили германският канцлер Ангела Меркел и председателят на ЕС Херман ван Ромпой. Страната ни се бори за повече пари през следващия програмен период, но от думите на премиера не стана ясно дали това е постигнато. През настоящия програмен период безвъзмездната помощ за страната е близо 11 млрд. евро. В Брюксел България отстоява позиции за по-голяма европейска подкрепа за справяне с младежката безработица и за повече пари за извеждане от експлоатация на четирите ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй", по думите на премиера Бойко Борисов. По думите на Борисов засега проектът за следващия европейски бюджет запазва предвидените 260 млн. евро за извеждането на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" до 2020 г. По всички пера очакваме България да получи повече, спрямо бюджета по досегашния програмен период, обясни министърът по управлението на евросредствата Томислав Дончев. Той допълни, че добрата новина е отпускането на допълнителни 75 млн. евро за борба с младежката безработица у нас. Земеделският министър Мирослав Найденов съобщи на среща със земеделци, че за земеделие България вероятно ще получи близо 7.7 млрд евро. Това е с 2.5 млрд. евро повече от това, което страната ни получава сега, и при това положение българските фермери ще получават близо 220 евро на хектар за единица обработваема площ, посочи агроминистърът. Целта ни е България да получи повече от това, което усвояваме до сега от еврофондовете и имаме като финансова рамка, посочва премерът. Аргументите му са, че страната ни е финансово дисципилинирана и това го е изстрадал българският народ. Акценти в българската позиция са постигане на максимално възможното увеличение на средствата за страната спрямо настоящата многогодишна финансова рамка в общия национален пакет, осигуряване на възможно най-високо финансиране за Кохезионната политика и запазване на нивата по Общата селскостопанска политика. В четвъртък премиерът Бойко Борисов е участвал в срещата на групата "Приятели на Кохезионната политика“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: