За Левски би трябвало да се пише светло и с радост. Трагично завършва живота му, пътят му прекъсва страшно и черно. Но присъствието му носи светлина. Светлина. И тя не е само отвъдна. Примиряваща. Левски е победителят в историята, която пише с кръвта си. Дори това да не изглежда очевидно, колко често се препъваме в очевидности... Той изпълнява мисията си и прави това, което казва: обикаля и носи облекчение на хората. Носи им надежда. Присъствието му вдъхва вяра и любов. Любовта остава и свети. И нищо, че има паметник на мястото на бесилото, на мястото на смъртта, само чувството че заслужаваме човек като Левски да ни обича и да ни убеждава, че заслужаваме да бъдем обичани, е достатъчно. Останалото е светлина – следите от тази любов. И дирята от нея, упованието, че можем да бъдем мънич...