Бенедикт XVI оставя папството каквото го завари

За осем години като папа най-дръзката постъпка на Бенедикт XVI може би бе последната му. Планираната му абдикация в края на този месец, която изненада света и по-голямата част от Католическата църква, ще е първата за един папа в последните близо 600 години.

Макар и Ватикана да заяви, че той не страда от никаква животозастрашаваща болест, 85-годишният духовник заключи, че му липсва “телесната и духовна сила” да изпълнява задълженията си в свят, който е “подложен на толкова много и бързи промени и е разтърсван от въпроси от важно значение за
живеещите с вяра.”

Характерната черта на управлението на папа Бенедикт, за добро или зло, бе яростна съпротива на тези промени. Той отхвърли призиви на прогресивни католици за преразглеждане на доктрини като безбрачието и забраната жени да бъдат свещеници.

Във време на бързо разпространяващо се из цял свят приемане на правата на гейовете и лесбийките, той осъди хомосексуализма като “неестествен” и недопустим. При растящи верски напрежения в Европа и Близкия изток, той избегна диалог с мюсюлманите и разгневи мнозина от тях с цитат от изказване, в което ислямското богословие се осъжда като “зло и нечовешко”.

Папата ръководеше вероизповедание, чийто демографски център на тежестта се е изместил към Латинска Америка, Африка и Азия, обаче той реши да се съсредоточи върху опит за съживяване на католицизма в Европа, включително най-консервативните му елементи.

По някои важни критерии той се провали. Членският състав на църквите продължи да намалява дори в родната му Германия, където той бе най-радушно посрещнат. В развиващия се свят някога процъфтяващите католически църкви губят позиции в полза на други вероизповедания.

Реакцията на папа Бенедикт на най-голямото предизвикателство, пред което бе изправен - взривът от скандали със сексуален тормоз в католически диоцези из цял свят - бе неадекватна. При посещението си в САЩ през 2008 г. той се срещна с жертви на свещеници насилници. Впоследствие той се извини за престъпленията и въведе скромни мерки на Ватикана за удължаването на срока на давност и предотвратяването на бъдещи деяния.

Папата обаче никога не предприе мерки срещу епископи,които прикриваха престъпления и никога не призна и не се извини за собствените си провали, когато като кардинал Йозеф Ратцингер ръководеше ватиканския орган за дисциплиниране на свещеници. Някои от най-важните постижения на папа Бенедикт дойдоха в отговор на острите реакции на реакционните му действия. Т

ой бе засипан от критики за изказване точно преди обиколка на страдащата от СПИН Африка, че употребата на презервативи “утежнява проблема” и впоследствие намекна, че използването на кондом от заразено с ХИВ лице, за да не зарази партньор, може да е положителна стъпка.

След като разгневи евреите, като реабилитира епископ, който отрича Холокоста, папата се помоли в Аушвиц и публикува книга, в която еврейският народ е оневинен за смъртта на Исус.

Папа Бенедикт ще остави след себе си една църква, изправена пред същите омаломощаващи проблеми, които съществуваха след смъртта на папа Йоан Павел Втори - на първо място как да остане меродавна в един все по-секуларен свят и за собствените си променящи се членове.

Отговорът на този папа бе да настоява, че само безусловно придържане към доктрината от миналото може да съхрани вярата. Католиците, които търсят различен отговор, ще трябва да се надяват, че колегията на кардиналите, доминирана от назначени от папата хора, ще избере по-прогресивен приемник.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: