Джон Бренън - повелителят на дроновете

в. Вашингтон пост

Подлежи ли позицията на Бог на процес за утвърждаване? Дали Всемогъщият Господ се нуждае от препоръките и съгласието на Сената? Това вече не са абстрактни въпроси.

Джон Бренън може да не божествен, но той често влизаше в ролята на Бог, докато беше шеф по контратероризма при президента Барак Обама. И той ще прави това още по-често, след като се премести в Лангли като директор на ЦРУ, щом (а не ако) сенаторите го утвърдят.

Бренън е архитект на програмата за водене на война с безпилотни самолети - едно необичайно утвърждаване на изпълнителната власт. В тази нова скрита война неизбрани от народа чиновници, без благословията на съда или някой друг, заповядват убийства на заподозрени терористи, даже и на американски граждани, и евентуално дори на територията на САЩ.

Това разширяване на президентските пълномощия крещи за контрол от страна на Конгреса и тази седмица (вече миналата - бел.прев.) Сенатът имаше големият шанс да проучи публично политиката на целенасочени убийства при използването на безпилотни самолети. И единствените търтеи*, представени като доказателство в четвъртък следобед при изслушването на Бренън, бяха всъщност законодателите по банките. С малки изключения те не бяха любопитни, а и Бренън не беше отзивчив.

Ще представи ли Бренън пред сенатската комисия по разузнаването списък на страните, в които ЦРУ е извършило целенасочени убийства? “Ако бъда утвърден за директор на ЦРУ, аз ще се върна при вас”, беше всичко, с което Бренън можа да се ангажира. “Мое намерение ще бъде да направя всичко възможно, за да откликна на законните интереси и искания на комисията”, добави той.

Ще каже ли нещо Бренън за убийството на Ануар ал Аулаки, една от най-изтъкнатите жертви на войната с безпилотни самолети? “Няма да говоря за никоя конкретна операция или за отговорността на правителството на САЩ за каквото и да било”, отвърна Бренън.

“Вижте, в това е проблемът”, реагира сенаторът демократ от Калифорния Даяна Файнстайн, която оглавява комисията. Тя отбеляза, че е поискала от администрацията “повече прозрачност относно използването на целенасочена сила през период повече от година”. Файнстайн се оплака, че не е могла даже да обсъжда броя на цивилните жертви, свързани с въздушните удари, и обяви, че й било казано: “Това е секретна програма. Тя не съществува за пред обществото”.

Отговорът на Бренън гласеше: Вярвайте ми. Той увери комисията, че въпреки получената от юристите в администрацията огромна свобода да убиват, той и колегите му са използвали “тези пълномощия и възможности само като крайна мярка”.

Със своето здраво телосложение, посивяла, късо подстригана коса и възпоменателни маншети за 11 септември Бренън приличаше повече на някакво ченге с простоват изказ, отколкото на топубиец на федералното правителство. Докато въртеше в пръстите си молив и опираше лактите си в свидетелската банка, той се справяше с непоколебима увереност с въпросите на сенаторите.

Той спечели овациите на комисията за своите “страхотни” лидерски качества (сенаторът демократ от Западна Вирджиния Джей Рокфелер) и за своята прямота (”Не мисля, че някога сме чували някой по-откровен”, каза Файнстайн).

Сенаторите, с малки изключения, спестиха на Бренън трудните въпроси за безпилотната програма, а го препитваха относно техниките за водене на разпит, изтичането на информация, атаката срещу дипломатите в Бенгази през септември, събитията в Тунис и даже за последиците от орязването на разходите.

Единствените хора, които истински желаеха да притиснат Бренън за програмата с безпилотните самолети, бяха демонстрантите от движението “Код розово” (Code Pink), чиито реплики принудиха Файнстайн, след множество прекъсвания, да спре временно изслушването и да разпореди всички зрители от обществеността да напуснат залата. Тази пресилена реакция остави 140 празни места и създаде нежелана ирония: изслушване, което трябваше да бъде посветено на прозрачността, свърши вместо това с изгонване на публиката.

Нежеланието на някои от законодателите да ...

Свързани новини: