Иван Вазов - любови и раздели

02/12/13 00:25
(http://e-vestnik.bg/)

Иван Вазов - любови и раздели

Той страда със своя народ и в миговете на най-голяма национална скръб пише стихотворенията, обединени със заглавието “Не ще загине!” Малко преди това е написал “Люлека ми замириса”, защото след като изцяло е слял биографията си с националната история, е решил да разкрие онова, което е било другата, скритата сюжетна линия на неговия живот. Създаден от обичащи се родители, обграден с любов, съпровождан от неизменната закрила на своята майка, той е патриархалният човек, съобразяващ се с родовите повели.

Едновременно в него непрекъснато звучи гласът на другия Вазов, който страстно обича, горчива изстрадва разделите, къса любовни писма перифразира френски романтици и пише стихове, посветени на Нея, за момента единствената и неповторимата. Опитваме се да си го представим, когато отговаря на въпросите от анкетата на проф. Иван Шишманов. Вазов е 45-годишен – “и нещо си…Уви!”. По ужасяващ провинциално-фамилиарен начин често се обръщат към него с “дядо”, той още не е написал “Триндафилите”, но споделя, че това са за него най-красивите цветя. Стигаме до въпроса:

Кое е, е според вас, шедьовърът на природата? – Хубавата жена.

Всичките жени, които вълнуват сърцето на Вазов са хубави, умни, интригуващи.

КАТЕРИНА

Родния си дом Иван Вазов нарича “това мило гнездо”, “това малко светче”. В него му е писано да изживее първите си големи любовни вълнения, като много внимава да не бъде разкрит. Тогава е деветнайсетгодишен, тя наближава тридесетте. По-късно той ще сподели, че е обичал все женени жени, но прави впечатление, че това са отношения, които не са ориентирани към традиционното развитие – няма я нагласата за брак, а по-скоро се изживява сладостта на връзката такава, каквато е.

Тя се казва Катерина, Вазов държи да уточни, че е “покръстена еврейка”, а мъжът й Васил Кьорооглу, я е “грабнал” от Солун, като сам, оставайки да работи във Влашко, е поверил грижата за нея на родителите си. Година и половина е необходима на младия Вазов, докато се реши с фалшивия претекст, че ще й чете писмо от нейния мъж , да разкрие чувствата си. Почти няма изследовател на писателя, който, обърнат към житейския му път, да не цитира нейната фраза, слагаща началото: “Иванчо, като ме обичаш ти – и аз ще те обичам. Но сега нашите са на двора, и аз отивам на баня. Ела довечера да си поприказваме повече…”

Историята продължава цяла година и безметежността свършва, когато Катерина трябва да изпълни волята на мъжа си и замине при него във Влашко. Раздялата, по думите на Вазов, е “раздирателна”. Едно от възможните житейски решения е романтичната интерпретация и в романизираната биография на Драган Тенев “Животът на Вазов” се следва точно този модел. Разгърната е цялата история на мъчителното осъзнаване, че се слага завинаги край на изживявания, които са правили и двамата щастливи. По това време Вазов е под влиянието на Парни, като е провокиран от съчетанието между епикурейски и елегични нотки в поезията му. В годините той никога няма да се дистанцира и от Юго – ще го откриваме като настроение, художествена атмосфера, цитат, мото. Пак в същия порядък на интереси – Вазов чете много руска поезия – Лермонтов, Пушкин, Фет, но чете и Гьоте, което прозира от текстовете му.

След години ще сподели пред проф. Иван Шишманов, че се срамува от тези свои интимни стихове, като ги нарича “цинични неща”. За известни детайли от написаното изследователите стигат до недвусмислени оценки: “свободен превод” (В.Вълчев), “побългаряване” (П. Христофоров), като някои от тези твърдения предизвикват съответно несъгласия1. Стихосбирката “Майска китка” съдържа стихотворения, писани през 1874 г. в Сопот, но публикувана през 1880 г., тя вече поема и резервите на Вазов. Въпреки това “раят” е постигнат и той непрекъснато държи да подчертае волността на чувствата си ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/12/13 00:25 http://e-vestnik.bg/16783/ivan-vazov-lyubovi-i-razdeli/