Индустриализация, национализация, рекомунизация

Докъде ще стигне популизмът на двете основни противоборстващи партии по пътя към парламентарната изборна схватка?

БСП е на път да напомни на своето бледо копие ГЕРБ, че нищо ново не са измислили в заиграването с лесните обещания за масова консумация. След като вече успя да изуми света, но не и своите дисциплинирани следовници, че е в състояние да управлява заедно с „царя” и да посяга към десни икономически инструменти, като плоския данък, сега вече обещава да отмени плоския данък само и само да се разграничи… от себе си.

Номерът е плосък, но е нищо в сравнение с ваденето от нафталина на „автентично левите” лозунги за национализация, които последваха призивите за „индустриализация” чрез изграждане на руската ядрена централа в Белене.

За национализацията не бяха сетили за доскоро. Обаче протестите на вбесените от високите сметки за електричество граждани изведнъж дадоха идея на политическите лешояди как да спечелят от кървящата рана на властта, атакувана от автентичния гняв на българите.

Дали организирането на протестите е само и единствено автентичен процес или се насочва от същата партийна централа е нещо, което трябва да се прецени на базата на фактите. Но е видно, че от „Позитано” се опитват да яхнат вълната с внезапно осенилата ги сенилна идея да разиграят тоягата със заплахата да бъдат национализирани посредниците в продажбата на ток и да я представят като морков за разгневените българи потребители на скъпия ток.

Обаче имам един въпрос: щом са толкова комунистически настроени, защо не издигнат направо лозунга за национализация на производството на ток? Отговорът е очевиден- защото в тази област червените олигарси, като формално безпартийният Петър Корумбашев, собственик на електростанция, нямат никакъв интерес да отстъпват личните си позиции.

Освен това, признавам си невежеството, но не ми е известно европейските социалисти и социалдемократи да са прокламирали курс към завръщане към комунистическите си корени. Което означава, че Станишев, след като вече се изяви като лице на пропагандата на Хизбулах (волно или не съвсем - чрез самоцелната си критика по този казус), сега е на път отново да покаже на европейските си другари, че са си избрали за европейски партиен шеф зле прикрит балкански реваншист от постсъветски тип.

Но това е само половината от тревожната тенденция. Защото на тази популистка атака няма начин майсторът на популистките подаръци Бойко Борисов да не отговори в духа на амбицията си да бъде номер едно в надцакването с обещания. На този етап губи надлъгването, защото козът му със самохвалството за изкопчените цели 2 милиарда еврофондове не работи. Тези пари на практика ще бъдат ползвани от следващи управници, а и се очакват тепърва да бъдат разпределени за гладуващата българска икономика за период от около 7 години. Докато изборите са след броени месеци.

От блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: