Темида съчувства най-много на прочутите си жертви

Кой е страдал повече? Бивша прокурорка, изправена на съд за фалшифициране на документи, но без да е прекарала и ден в ареста, или незаконно осъден гражданин, държан над 8 години в затвора? Според българския съд това е магистратът. Кой има право на по-голямо обезщетение? Този с шест години арест или този с пет месеца? Разбира се, че този, който е лежал пет месеца, казва българският съд. Странните отговори, които Темида дава на тези въпроси, могат да бъдат намерени в кориците на 182-те дела, заведени от граждани срещу органите на съдебната власт и достигнали до Върховния касационен съд през 2012 година. Делата са по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който доскоро беше основният вътрешен механизъм за изискване на обезщетения от институциите за причинени вреди. Другият път води към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Темата за делата по ЗОДОВ винаги става актуална, когато дойде време за прокуратурата да обяви годишната си статистика. Във вторник Mediapool ви запозна с прокурорските гафове, които са довели до разсипването на не един или два човешки живота. В повечето случаи държавното обвинение е единственият виновник, когато някой без достатъчно доказателства е изправен на съд или е вкаран в ареста. Вина по веригата обаче носи и съдът. Общото впечатление от тези дела е, че обикновените хора могат да се надяват на съвсем обикновени обезщетения за страданията си. Необикновено големи обезщетения обаче получават самите магистрати, които са пострадали от сблъсъка с Темида. По-щедро се обезщетяват и хора, които са придобили някаква медийна популярност. Сякаш съществува неписан коефициент за значимост, чрез който съдът калкулира претърпените страдания и несправедливост. Прокуратурата правилно плаща най-много обезщетения, защото е господар на досъдебното производство и има власт да причини непоправими щети при неправомерно повдигнати обвинения. Много от нейните решения почти не подлежат на контрол. Съдът е този, който трябва да въздаде справедливост и да реши колко прокуратурата да плати на всеки пострадал. Както се вижда, обаче, Темида е (не)обяснимо несправедлива. Най-големият страдалец за 2012 Сред всички разбити животи, абсурдни казуси, смехотворни обвинения, странни случки, които са станали повод за осъждане на държавното обвинение, титлата "Най-пострадал от прокуратурата" за 2012 година принадлежи на... прокурор. През последните десет години българските съдии често са обвинявани, че с неохота съдят колеги магистрати. Делото на бившата прокурорка от Лом Вероника Кольова показва, че когато дойде време да се вземат обезщетения за претърпени вреди – съдът е твърде "дашен" към колегите. Софийският апелативен съд е присъдил на Вероника Кольова обезщетение от 150 000 лева, защото през 2006 г. тя е била незаконно обвинена за извършено престъпление. Това е най-голямото обезщетение, присъдено на български гражданин по силата на ЗОДОВ през 2012 година. Към момента Кольова очаква потвърждението на тази сума от Върховния касационен съд. Бившата районна прокурорка на Лом е медиен герой. Тя бе един от първите магистрати, с които започна т.нар. прочистване на прокуратурата от Борис Велчев след ерата на Филчев. През 2006 г. Кольова е дадена на съд по обвинение, че съставила неверни доклади за състояние на ломската прокуратурата. Три години и половина по-късно тя е оправдана, защото прокуратура не успява да докаже какви щети, освен имиджовите, е нанесла Кольова със своите действия. От съдебното решение не става ясно с какво толкова е изключителен казусът на Вероника Кольова, че да й бъде присъдена сума, в сравнение с която обезщетенията по други, далеч по-тежки казуси, изглеждат като жалка милостиня. Както всички останали жертви на правосъдието, прокурор Кольова търпи сериозни вреди от заведеното й дело – губи работата си, изпитва сериозен психически дискомфорт, репутацията й е срината, семейството й страда много от случващото се. Това е обичайна история, която може да се види в много от делата по ЗОДОВ. В същото време обаче има една група случаи, които са толкова потресаващи, че словосъчетанието "пълна липса на справедливост" звучи някак меко. И тъй като в делата по ЗОДОВ справедливостта се измерва в пари, за потърпевшите в тези истории няма толкова справедливост. Интересното в случая на Кольова е, че апелативният съд присъжда рекордното обезщетение, но едновременно с това той намалява сумата, защото Софийският градски съд дава 250 000 лева. Историята на вечния затворник Стефан Бонев за първи път влиза в затвора през 1977 г. и на практика излиза от него през 2006 г. Последните 8 години от присъдата му са грешка на властите. Случаят е невероятен не само заради обратите в него, а и защото в момента ВКС е поставен в ситуация да съди сам себе си за нанесените на Бонев вреди. Стефан Бонев е обвинен на 21 октомври 1998 г., че е причинил смърт след нанасяне на тежка телесна повреда. Българските съд и прокуратура обикновено работят мудно, но не и когато става дума за граждани, считани за маргинали. На 2 февруари 1999 г. делото тръгва и същия ден той е осъден на 10 години затвор от окръжния съд в Бургас. Присъдата е произнесена, въпреки че Бонев се явява без адвокат и е разпитан само един прокурорски свидетел. Апелативният съд набързо потвърждава тази присъда, като не допуска свидетелите на подсъдимия да бъдат разпитани. ВКС окончателно вкарва в затвора Бонев, въпреки че той протестира за нарушено право на защита. Бонев не само е осъден без адвокат, но протоколите по делото му показват, че е влязъл да изтърпява наказанието си на 27 ноември 1998 г. – над 2 месеца, преди да бъде осъден на първа инстанция. През 2000 г. година "вечният затворник" подава жалба до съда в Страсбург срещу България, а шест години по-късно държавата е осъдена за нарушено право на защита. Главният прокурор получава делото и сезира Окръжния съд в Бургас с искане за спиране на изпълнението на наказанието. Така Бонев излиза на свобода през 2006 г., след като е излежал 8 години, 1 месец и 9 дни от присъдата си. Делото е възобновено през 2006 г. и четири години по-късно ВКС обявява Бонев за невинен. Бонев завежда дело за обезщетение, но искът му за 100 000 лева е отхвърлен като необоснован. Варненският апелативен съд потвърждава решението на съда в Ямбол за обезщетение от 25 000 лева – седем пъти по-малко от това на бившата прокурорка Кольова. Парите трябва да бъдат платени на Бонев от ВКС, прокуратурата и двете бургаски съдилища. По този случай предстои окончателно произнасяне на ВКС, който трябва да се самоосъди или оправдае за нанесените вреди. Абсурдът не може да се степенува, но може да се разшири, защото по време на съдебното заседание на по-долните инстанции ВКС пледира, че не носи никаква вина за страданията на човека. Процесуалният представител на ВКС казва, че за всичко са виновни бургаските съдилища, както и че 25-те хиляди лева са твърде много за 8 години в затвора. Прокурор ли сте? Ето ви 50 000 лева. За "вечния затворник" 25 000 лева може да са много, но за друг бивш прокурор те са нищо. Бившият районен прокурор на Своге Васил Симитчийски напуска системата през 1999 г. заради обвинения, че е получил подкуп от 54 000 долара от собственика на фирма "Унисон" Емил Димитров – Макарона. Макарона е разстрелян през 2001 г. в колата си, но делото срещу бившия прокурор продължават до 2008 г., когато е оправдан от Софийския градски съд, а прокуратурата дори не обжалва. Подобно на случая с Кольова, Симитчийски лесно доказва в рамките на делото по ЗОДОВ щетите, които са му нанесени. Той повече няма бъдеще в прокуратурата, обременен е психически и семейството му страда от наказателното преследване. Все неща, през които минава всеки "клиент" на прокуратурата. Симитчийски също не стои в ареста, а единствената ограничителна мярка е забраната да напуска страната. Също като Кольова той става адвокат и твърди, че няма клиенти заради старото дело. Софийският апелативен съд му присъжда 50 000 лева за вредите. ВКС, който смята, че 25 000 лева са много пари за един затворник, потвърждава, че 50 000 лева са точно за бивш прокурор. Отсъствието на ясни критерии за отпускане на обезщетения проличават не само при сравнение между делата на бивши магистрати и "редови" граждани срещу прокуратурата, но и от сравнението на двете дела на бившите прокурори. Симитчийски настоява за 105 000 лева, но не ги получава, което е странно, защото делото му е продължило 8 години. По този критерий той е страдал двойно повече от Кольова, която получава 150 000 лева за дело, продължило едва четири години. Логиката на "правосъдието" обаче има своите неведоми пътища, както показват следващи случаи. Шест години в ареста? Това са 60 000 лева! Олег Проценко също е сред легендарните герои на прехода. Украинецът изкара рекордните за България шест години в ареста като обвиняем заедно с Алексей Кичатов за убийството на сънародника си Сергей Шанин. Делото срещу Проценко и Кичатов беше ключово, защото прокуратурата смяташе, че със същия пистолет е бил убит и бившият премиер Андрей Луканов. През пролетта на 2006 г. Проценко и Кичатов са оправдани от Софийския градски съд, а решението влиза в сила година по-късно. Тази присъда има важно значение за оправдателните присъди и по делото "Луканов". За да бъде съден тук, Кичатов е екстрадиран от Русия в България през 2000 г. по искане на нашите власти. Украинецът веднага е вкаран в ареста и не е пуснат оттам до края на процеса. По разпореждане на прокуратурата през 2002 г. той е вкаран на специален режим и навсякъде е воден с белезници. В мухлясалата му килия му няма стол, маса, прибори за хранене, тоалетна и вода. След като е оправдан, Кичатов завежда дело за вреди срещу прокуратурата. Софийският градски съд му присъжда 150 000 лева обезщетение, но апелативният намалява тази сума на 60 000 лева. ВКС потвърждава по-малката сума. Българският съд приема, че лошите условия в затвора са отговорност на затворническата администрация, както и че Проценко не може да докаже какво губи в материален план от това, че е бил в ареста толкова дълго време. За шест години в ареста Украинецът получава 10 000 лева повече от бившия прокурор Симитчийски, който не е бил там и един ден. Казусът "Максим Савов" На този фон пловдичанинът Максим Савов прекарва невинен в пловдивските зандани пет месеца и засега печели дело за 70 000 лева. Случаят "Савов" бе звучен шамар за българските съд и прокуратура. Мъжът бе заподозрян за грабеж на 484 лева от местен магазин и бе оставен под стража единствено заради показанията на продавачката. Прокуратурата игнорира дълго време време всички оневиняващи го данни, включително и показанията на колегите му, че по време на грабежа е бил в офиса си, което бе потвърдено и от разпечатката на телефона му. От днешна гледна точка знаково се оказа и обстоятелството, че първият съдия, който разгледа и одобри искането за постоянно задържане под стража, бе тогавашният шеф на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, избран през декември м.г. за главен прокурор. Случаят с Максим Савов безспорно е ужасен пример за дефицита на правосъдие в България. За петте месеца неоправдан арест той е обезщетен със 70 000 лева. През 2001 година 21-годишният Б.Б., за когото медиите така и не са разбрали, е арестуван и обвинен за грабеж, също Максим Савов изкарва точно 5 месеца в ареста. През 2003 г. делото срещу него е прекратено - прокуратурата е открила, че извършителят на грабежа е друг човек, а арестуваният дори не е бил в София по това време. Б.Б. е обезщетен с 10 000 лева, седем пъти по-малко от Максим Савов. Аутсайдерите Всички тези примери показват, че анонимните жертви на правосъдието трудно могат да се надяват на финансово възмездие, съизмеримо с това на по-известните. Техните имена не могат да бъдат намерени в интернет. Те са заличени и от делата, затова ги представяме накратко с инициали. Р..И. е преследван 10 години по дело за измама и прекарва една година в ареста. Варненският апелативен съд му е присъдил обезщетение от 4000 лева. А.Д. лежи в ареста 4 години и 8 месеца, докато го съдят. В крайна сметка го осъждат на 1 година затвор, но за допълнителното време зад решетките засега няма присъдено обезщетение. П.П. лежи в ареста 11 месеца през 1995 г., след като първоначално е задържан без обвинение, а делото му продължава 14 години – получава 5000 лева от Варненския апелативен съд. Я.В. лежи за кражба в ареста 3 години и четири месеца от 1994 до 1997 година. Осъден е условно чак през 2009 година – получава 8000 лева Четири от петте разказани нашироко дела в този текст имат нещо общо помежду си – те са медийни дела. Проценко е позабравен, докато казусът "Савов" е все още пресен. Вероника Кольова е прокурор от времето на Борис Велчев и все още има шанс някой да се сети за нея, докато Симитчийски като прокурор го помнят малцина. Кольова засега взема три пъти повече. Нещастникът Стефан Бонев (не, това не е Сако - бел.авт.) и Б.Б. от София обаче никой никога не ги е запомнил и вие най-вероятно ще ги забравите след малко.

Прочети цялата новина

Свързани новини: