В памет на Тодор Колев: Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо

Тодор Колев по време на своя майсторски актьорски клас в Младежкия театър. снимки: авторката

Големият български актьор Тодор Колев почина днес на 72 години след продължително тежко боледуване. В негова памет публикуваме отново материала за срещата му с млади актьори през март 2010 г.

Тодор Колев: Взимах 240 лв. хонорар - по-голям от Лили Иванова, тя разбра и отмени турне

„И до днес не знам кой е Тодор Колев,  защото открих друга формула. Не само в актьорското майсторство, но и във всички изкуства, най-важна е промяната. Тя е мерилото. Тодор Колев въобще не ме интересува. Аз не мога да го понасям. Да се променям - това е предметът на моята професия. Ако гледате с тази формула, много по-лесно ще бъдете на верни позиции“. Това каза самият Тодор Колев в откровен разговор със студенти и млади професионалисти по време на първия актьорски клас за 2010 г. Проектът “Открити актьорски класове”, в който изявени български артисти се срещат със студенти и прохождащи изпълнители, се организира от Фондация „Младежки театър” в партньорство с “Арт Офис” и с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Ето какво сподели Тодор Колев с младата публика от колеги:

За театъра и актьорското майсторство

„Демокрацията избухна в театъра силно, даже демонстративно. Малко ми е неудобно, но ще ви кажа кога усетих за първи път демокрацията. Играех в „Театър София“ (дори участвахме в строителството). Бяхме не лоша компания. Тогава един автор (няма да му казвам името) – поначало смел и уважаван от всички - написа пиеса. С голямо извинение ще кажа, че тогава за първи път ми се наложи да произнеса на сцената пред публика думата „путка“. Започнах да протестирам, че това не мога да го кажа – нали майка ми ще дойде да гледа. Обаче всички ме увериха, че съм го бил казвал „много сладко“.

После изкарах известно време в чужбина. Когато се върнах, бях потресен докъде е стигнал българският театър. Играеха се много модерни неща – толкова модерни, че не ги разбирах. И сега има такива. Някои не само не ги разбирам и не мога да ги разбера, но и отказвам да ги разбера. За мен няма социалистически и демократичен театър. Има добър и лош театър. Който ме кара да плача и който ме кара да се смея. И който ме кара да се чувствам като патка, защото нищо не разбирам. Друг театър не знам.

снимки: авторката

Ще кажа нещо елементарно. Авторът кара-вара, но накрая излиза артистът. Всичко друго остава някъде в неизвестността. Публиката възприема това, което вижда. Едва ли има артист, който да спаси една лоша пиеса, но може много да помогне тя да се  гледа. Каква е ролята на режисьора? Не искам да се правя на някакъв великан, но много ми е минало през главата и доста са се учили на гърба ми. Много съм преживял. Имало е фрапантни случаи. Но за щастие, аз научих много във ВИТИЗ. На всички, които твърдят, че там нищо не се научава, направо ще им кажа да си гледат работата. Моят преподавател Николай Люцканов беше доста наясно какво е театър. След това попаднах на голям режисьор, който впоследствие ми стана и приятел – Крикор Азарян. В този смисъл ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител