Скопие: столица на кича на Балканите

Уистън Чърчил показва запазената си марка - знака на победата, от покрива на новата бяла сграда на македонското външно министерство. Александър Велики е насочил своята могъща сабя от върха на огромен воден фонтан, който свири класическа музика на всеки час, докато блестящата вода танцува под нейните звуци.   Бащата на Александър, Филип Втори, стои изправен на висок мраморен пиедестал с юмрук, вдигнат към небето, заобиколен от сиви жилищни блокове в комунистически стил и боклук, замърсяващ улиците на македонската столица.   Всички тези грандиозни сгради, паметници, фонтани и мостове - някои завършени, други в процес на строеж – никнат като гъби в центъра като част от правителствен проект, наречен Скопие 2014, официално замислен да възстанови град, загубил много от своите забележителности в земетресението през 1963 г.   Едно от най-големите усилия на града е критикувано от много македонци, които го описват като кич, имащ за цел за разсее обществото от проблемите на малката балканска страна - съсипана икономика и безработица, превишаваща 30 процента.   Проектът, който започна през 2008 г., предизвика противоречия заради строителните разходи на около 20 нови сгради и на цели 40 паметника, оценявани на между 80 милиона евро и 500 милиона евро в зависимост от това дали данните са на правителството или неофициални.   Той разедини и местните жители, някои от които казват, че парите трябва да бъдат изхарчени по-мъдро за строителството на нови жилищни блокове, фабрики или пътища, докато други твърдят, че проектът е въпрос на национална гордост.   "Не трябваше да изграждат толкова много паметници за толкова кратък период от време", казва Димитрие Маркозански, художник.   "Трябваше да бъде направено постепенно. Аз съм художник по професия и ние харесваме това, но изглежда е малко претрупано. Няма как обаче да се присъединим към Европейския съюз с манталитета на малък град. Този град трябва да бъде метрополис", добавя той.   Напрежението заради проекта достигна своя връх през март 2009 г., когато група студенти по архитектура от Скопие протестираха мирно срещу проекта и бяха бити от активисти на националистическата партия в присъствието на полицията и медиите.   Централната творба на процъфтяващата строителна дейност е високият 28 метра бронзов колос, наречен "Войник на кон" - паметник, който има необичайна прилика с Александър Велики, древният герой на Гърция.   Властите бяха внимателни да не го нарекат директно Александър Велики, защото Македония и Гърция са притиснати от 21-годишен спор за правото да претендират за античното наследство на региона. Гърция казва, че северният й съсед невярно си приписва нейното име, история и антично наследство, и блокира присъединяването на Македония към Европейския съюз и НАТО.   Македонците обаче твърдят, че имат същото право, каквото и гърците, да се наричат потомци на Александър, като казват, че Македония в древността е била една географска територия и нейните герои сега принадлежат на всеки, който живее в отделните държави.   Един от основните символи на проекта е Порта Македония - триумфална арка, разположена близо до централния площад Македония. Високата 21 метра арка е замислена като символ на дългата борба за независимост на Македония - държавата получи независимост от Югославия през 1991 г. - а релефите (общо 32 на брой), издълбани от външната страна, изобразяват събития от вековете на по-ранна история и борби.   Сред многото монументални сгради в строеж на бреговете на река Вардар, разделяща града, са новият археологически музей, главното управление на финансовата полиция, което има цилиндрични куполи, и министерството на информационното общество и администрацията - всички в различен неокласически и бароков стил. На ръба на покрива на новата пищна сграда на външното министерство са разположени десетки статуи на покойни чужди държавници, в т.ч. Чърчил и президентите на САЩ Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн.   Два пешеходни моста над реката, на десетина метра помежду си, вече се завършват. Единият от тях е Арт брижд, който включва 29 бронзови скулптури на известни македонски художници, писатели, композитори и музиканти.   Освен на Александър Велики, неговия баща Филип Втори, и майка му Олимпия от Епир, в града с население от 470 хиляди бяха издигнати паметници и на други изтъкнати личности, свързани с македонската история, включително на майка Тереза – покойната лауреатка на Нобелова награда заради благотворителната й католическа дейност, която е родом от Скопие.   "Хората са леко изненадани и им е необходимо малко време, за да свикнат с това", каза Люпчо Ликовски, пенсиониран лекар, който се разхождаше по площад Македония.   "Икономическата ситуация не е много добра, така че това се набива на очи".   По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: