100 хиляди излязоха на улицата. И сега какво?

02/17/13 23:04
(http://e-vestnik.bg/)

100 хиляди излязоха на улицата. И сега какво?

Боян Юруков- Снимка: Личен блог

Супер. 100000 на улицата. Браво. Революция. Прекрасно. Сваляме тези, избираме следващите. Вдигаме пенсиите два пъти, минималната – три пъти; сваляме тока и водата четири пъти; одържавяваме енергийната система и големите предприятия. Пропуснах ли нещо от исканията до тук? Аз имам обаче други въпроси, пък ако щете се сърдете.

Колко недоволни българи са чели законопроектите за изборната система, за либерализацията на енергийния пазар или за бюджета? Колко следят какви поръчки се дават, колко пари се харчат от администрацията? Хайде нещо по-лесно тогава – колко внимават собствената им община какво прави с устройствения план, пътища, такси и прочие преди да влязат в сила? Има и закони, които се прекарват тихомълком, но повечето са публични доста преди да влязат за гласуване.

Искаме публичност, отчетност и прозрачност. В стъклени сгради с микрофони във всяка стая да ги сложим, никакъв ефект няма да има, ако не се внимава. Учудващо много неща ще намерите в мрежата. Почти никой не го гледа. Искаме електронно управление със сложни електронни услуги даващи достъп до всеки аспект от работата ни с държавната машина.

В същото време мнозинството от населението изглежда не може да разбере една проста фактура за ток, да подаде данъците си навреме през интернет или дори да оправи настройките си за сигурност във Facebook. Проблемът не е само в държавата май.

Кризата като болест. Изборите като лек

А иначе държавата си е болна и това е видно. Болна е отдавна. Българите обаче не обичаме да се лекуваме. Не обичаме и да ходим на лекар. Може би затова имаме сред най-високата смъртност от сърдечни проблеми. Ходим чак като е късно, но не и след като сме напсували добре лекаря, че не ни е оправил предишния път. Нищо, че от години не сме му виждали очите, че не сме си взимали лекарствата и че не сме спазвали едно предписание.

Добре, че поне ходим по задължение на преглед веднъж на високосна. Освен, разбира се, ако не ни прилошее междувременно – тогава влитаме псувайки в кабинета му крещейки защо през ония ден преди 3 години не ни е оправил.

Надявам се, че виждате аналогията с изборите. Както при всяка болест, последващото лечение и превенцията са най-важни. У нас липсват, защото почти никой не си прави труда да внимава. Друг е въпросът дали лекарят е добър и съвестен. Ако преходът ни е показал нещо до сега, то е, че политиците са еднакви. Има значение кой е на власт до толкова, до колкото ще си спестяваме работа за последващ контрол. Сега обаче си спестяваме всичкия.

Предизборни хиперболи

Един интересен страничен ефект от всичко това е фатализма на политическите послания. Обществото до такава степен е претръпнало от проблеми, че не му се занимава. Всеки си има достатъчно свои, нали? За да се привлече вниманието към дадена тема се стига до преекспониране и драматизиране.

Държавата е заплашена, избиват децата ни, ограбват бюджета, изтребват рибата, изгарят горите ни, мутри завземат държавата. Използването на хиперболи постига целта си понякога, но следата, която оставя обаче е допълнително притъпяване на сетивата.

Истинските проблеми, които имаме в момента, не са тези, решенията на които ще открием в цитатите на Ботев и Левски. Разбирането им изисква както добро образование, така и доста четене и достъп до информация. За съжаление проблемите с енергийната ни система не могат да се изпишат в един tweet или на плакат на протестиращ. За да те разберат протестиращите или гласуващите обаче, трябва да синтезираш едно такова изречение. Иначе никой няма да се мръдне от дивана.

Майстори в този тип говорене са самите политици. Днес видяхме достатъчно опити да се яхне протеста за политически изгоди. ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/17/13 23:04 http://e-vestnik.bg/16890/100-hilyadi-izlyazoha-na-ulitsata-i-sega-kakvo/