Г-20 препоръчва развиване на фондовите пазари в местни валути

Групата на 20-те най-големи икономики в света Г-20 препоръчва на страните да стимулират развитието на фондовите пазари в местните валути, съобщи руският министър на финансите Антон Силуанов след заседание с колегите си и представителите на централните банки на останалите държави от групата, цитиран от агенция Интерфакс. Договорихме се за необходимостта от развитие на фондовите пазари в местни валути“, каза Силуанов. Той подчерта, че в Русия мерките за развитие на инфраструктурата на фондовия пазар вече се реализират активно. Участниците в заседанието не са успели да се споразумеят за нивото на бюджетните дефицити и държавния дълг, но до април могат да напреднат по въпроса за постигане на балансиран подход при формирането на новите бюджетни показатели, посочи министърът, пред агенция Прайм, цитиран от Investor.bg.
Бих искал да се спра на въпроса, по който засега не успяхме да открием взаимноприемливо решение. Става дума за разработването на средносрочните целеви ориентири за нивото на бюджетните дефицити и държавните дългове, както и за приемането на стратегия за понижаването им“, отбеляза той. Силуанов обясни, че в повечето държави ориентирите за съкращаване наполовина на бюджетните дефицити, разработени на срещата на високо равнище в Торонто, не са изпълнени, а положението с общото ниво на държавния дълг остава сериозно. „По принцип споделяме изводите на работната група, че краткосрочните ангажименти по бюджетните показатели трябва да се поемат, отчитайки конкретната ситуация в отделните държави“, изтъква той. При това общите ангажименти за всички държави от Г-20 е добре да бъдат определяни при отчитане на средносрочната и дългосрочната перспектива, добави министърът.
В съвместното комюнике на министрите на финансите и представителите на централните банки на страните от Г-20 се подчертава, че разпределянето на квотите в Международния валутен фонд трябва да отразява по-добре относителната тежест на отделните икономики.
Потвърждаваме досегашния си ангажимент, че базираното върху формула разпределение на квотите трябва да отразява по-добре относителната тежест на държавите-членки на МВФ в световната икономика, която значително се промени вследствие на динамичния и стабилен ръст на брутния вътрешен продукт на страните с формиращи се пазари и развиващи се икономики. Потвърждаваме необходимостта да защитаваме правото на глас и представителството на най-бедните държави-членки на МВФ в рамките на цялостното преразглеждане на квотите“, се подчертава в документа.
Въпросът за спазване на на споразуменията на Г-20 за МВФ бе засегнат от руския президент Владимир Путин  в петък. Путин очаква, че лидерите на Г-20 на срещата си на високо равнище през септември в Санкт Петербург ще вземат решение за новата формула за квотите на отделните държави в МВФ, която ще отчита съвременното съотношение на силите в световната икономика. Според решенията, взети от лидерите на Г-20 в Сеул през 2010 г., в рамките на реформата на МВФ и преразглеждането на квотите през 2012 г. трябваше да бъде съставена формула за определяне на квотите, а през 2013 г. да бъдат определени и самите квоти за редица страни, чиято икономика се е разширила през последните години. Путин подчерта, че тези решения трябва да бъдат изпълнени. В комюникето министрите на финансите и представителите на централните банки обещават да удвоят усилията си, насочени към изпълнението на споразумението за формулата за квотите и приключване на преразглеждането им до януари 2014 г., както бе решено на срещата в Сеул.
„Отдаваме голямо значение на запазването на продължаващия напредък в постигането на целите, включително на реализирането на ключовите задачи до срещата на високо равнище в Санкт Петербург, както и за предстоящите през октомври 2013 г. среща на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-20 и заседание на Международната валутно-финансова комисия“, се отбелязва в документа.
В него се изтъква също, че темпото на ръст на световната икономика остава твърде слабо, като се запазват значителни рискове. „Благодарение  на важните политически мерки в Европа, САЩ и Япония и на устойчивостта на китайската икономика основните рискове за световната икономика намаляха, а условията на финансовите пазари се подобриха, макар че се запазват значителни рискове, темпото на ръст на световната икономика все още остава прекалено слабо, а нивото на безработица в много държави е неприемливо високо“, посочват министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-20.
Те призовават да бъдат положени усилия за укрепването на икономическия и валутния съюз на държавите от еврозоната. „Обединяваме се зад мнението, че слабата икономическа активност в световен план е свързана с неяснотите в областта на икономическата политика, понижаването на нивото на кредитирането от страна на частния сектор, сдържането на икономическия растеж заради повишаването на данъците и влошаването на дейността на кредитните посредници, както и непълното възстановяване на световния баланс на търсенето и предлагането“, се уточнява в комюникето. „При тези обстоятелства се изисква прилагане на последователни усилия за укрепване на икономическия и валутния съюз в еврозоната, отстраняване на неяснотите, свързани с фискалното положение в САЩ и Япония, и увеличаване на вътрешните източници на търсене в държавите с излишък по текущата сметка, вземайки под внимание специфичните условия на големите производители на стоки“, се добавя там.
Министрите на финансите и представителите на централните банки на страните от Г-20 призоваха и за по-бързото влизане в сила на споразумението Базел III, а банките за развитие – да не ограничават дейността си с кредитиране на бизнеса, а директно да се включат с дял в определени компании и да участват непосредствено в развитието им.
Силуанов отбеляза също, че в момента институционалните инвеститори влагат средствата си основно в държавни облигации, без да кредитират реалната икономика, и посочи, че е постигнато споразумение да се работи за създаването на условия тези инвеститори да бъдат заинтересовани да кредитират например развитието на инфраструктурни проекти.

Прочети цялата новина

Свързани новини: