Откриваме слаби места на корупцията в над 80 хиляди обществени поръчки

Г-жо Николова,  в доклада на БОРКОР, който бе приет на Консултативен съвет, е записано, че ще създавате шест центъра за обществени поръчки. Как централизирането  ще реши   проблема с огромния брой нарушения?

По никакъв начин няма да се изземват правомощия на независима власт, каквато е местната. Тя е призвана да предоставя множество услуги на местната общност и те са описани детайлно в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съзнаваме обстоятелството, че властите могат да бъдат подпомагани, но не и да им се отнемат правомощия. Ето защо тези централни служби за възлагане са по-скоро възможност на общините да се възползват от експертни консултации и да се ориентират в правната, административната, изобщо в много сложната материя на обществените поръчки. Досега общините са работили с външни консултанти, които, освен че струват скъпо, не поемат реално никаква отговорност за консултациите. По този начин и в АДФИ и в Сметната палата се трупат доклади с огромен брой нарушения, за които нашите анализатори отчитат, че в огромната си част са административни. Нарушенията се свеждат до непознаване на процедурите, или са допуснати от излишно затормозяване на многобройните процедури. Това обаче води до санкции, които допълнително товарят общините.
Наличието на подобни централни служби за възлагане, които са на разположение на общините в районите за планиране на територията на страната, ще позволи местната власт да получи високо експертна помощ. Тя ще облекчи възложителите на обществени поръчки по отношение на правните и техническите трудности, които съпътстват провеждането на обществените поръчки.

Какви точно ще са тези услуги?

Те ще са например в посока на пазарно проучване при рамковите договори, на правилния избор на тръжна процедура, на поемане на експертните преговори с конкурентите, установяване на изпълнение на пригодност и възлагане и т.н. Включваме и цялостно изготвяне на тръжна документация, изработване на ценови калкулации в рамките на самите тръжни процедури, което също е изключително сложно. Може да добавим и оценка на специфични отраслови оферти и ползване на електронните платформи за обществени поръчки.
Проблем в България е, че административната тежест в цялостния процес по ЗОП  е приблизително  60%. Това дърпа реални пари от икономиката и същевременно изключително много натоварва всички възложители, които са над 3000 на брой.

Заявиха ли вече самите кметове своето отношение към тези  предложения?

Моите впечатления са, че те все още малко познават проекта. Ние сме работили по-скоро с неправителствени организации, които работят с кметовете, но не и пряко със Националното Сдружение на общините в България. Имаме желание да реализираме една такава среща. Важно е обаче посланието, че с нашите мерки, общините получават шанс да работят в синхрон с експерти, които да бъдат на тяхно разположение във всяка фаза по възлагане и провеждане на обществената поръчка.

Колко са случаите на корупция, които установявате при нарушенията на ОП?

Нека подчертая, че ние в никакъв случай не твърдим, че корупцията е завзела местната власт. При нашите анализи установяваме, че огромна част от нарушенията се отнася до отделни моменти на административните процедури. Затова ние говорим за слаби места, но не казваме непременно корупционна практика. От всичките установени слаби места, за корупционен риск може да говорим в 20% от стойността на общия годишен обем на възложени поръчки. Ето защо не бихме искали да внасяме в общественото пространство едно подозрение за корупция, което е по-високо от реално съществуващото.
Нашите анализатори откриват слаби места на корупцията в общо над 80 хиляди обществени поръчки. Те са обявени през последните пет години (2008-2012 г.). 
Системата БОРКОР е силна, защото позволява да се установят слабите места и да се създадат мерки за елиминирането им. Тази система разкрива причините за самите  корупционни практики  и позволява да се изработят мерки за тяхното ликвидиране. В момента корупционните практики потъват в общия брой нарушения.

Има ли готовност администрацията на общините да  прилага електронните платформи?

Една от причините да препоръчаме да се работи с тези шест централни служби е постепенното въвеждане на електронните платформи. Първите мерки, които предлагаме - централните служби за възлагане и т.нар. "предварителна квалификация" са предпоставка и подготовка за преминаване към електронно възлагане на обществени поръчки.
Ние не можем да очакваме всички над 3000 възложители да започнат да работят веднага с електронните платформи. Специалистите в тези централни служби ще бъдат обучени за това. Те ще имат отговорности и за още две много важни платформи – т.нар. електронен мониторинг и електронен одит. При електронния одит съществува и възможност за обратна връзка и за подаване на сигнали в реално време за корупционни действия.

Имате ли подкрепа на бизнеса за тези ваши идеи?
 
Има интересна едновременна подкрепа и от страна на бизнеса, и от гражданския сектор за тези мерки. Бизнесът поема удара на икономическата криза и се бори за глътка въздух. Битката за прозрачен начин на провеждане на обществените поръчки всъщност поставя въпроса и за това доколко конкурентоспособна ще бъде нашата икономика. Когато се  дава  възможност за равен старт на участниците в процедурите, когато процедурите са открити, ясни, почтени и професионално организирани, тогава има възможност да бъдат откроени най-добре подготвените кандидати, които отговарят на изискванията. По този начин ще постигнем и най-доброто качество на най-ниска цена.

Кой ще контролира тези центрове, за да не се получи в един момент централизиране на корупцията?

Ние разсъждаваме така – много по-лесно могат да бъдат контролирани тези 6 центъра, отколкото над 3000 възложители.  Контролът и цялостното наблюдение  ще се поемат от Центъра.

Прочети цялата новина

Свързани новини: