Заложените мини в енергетиката може да изровят кратер за милиарди

Оставката на правителството на Бойко Борисов бе предизвестена и напълно логична. Правителството беше вкарано в сценарий без полезен ход – особено след като има случаи на полицейско насилие и самозапалване. Още тук трябва да кажа, че България беше съзнателно натикана от външни и вътрешни сили в сценарий на дестабилизация по схема, която беше прилагана многократно по време на прехода. Целите на сценаристите изобщо не е решение на проблема за цената на електрическия ток. Битката е стратегическа – за бъдещето на България и за замитането на следите на отговорните за колапса в сферата на енергетиката. В още по-едър план за оцеляване на модела на управление след поредната “намеса на улицата“ в нов дегизиран вид. След като не успяха с референдума за АЕЦ “Белене“, същите хора, вече в ролята на гражданско общество и инициатори на протеста препакетираха общественото недоволство и го насочиха срещу удобния външен враг – енергоразпределителните дружества. Лозунгите за национализация, за “изгонване на чужденците“ допълнително задълбочиха патологията на протеста и спуснаха завеса пред действителните проблеми в енергетиката. Вината на правителството винаги е била в неговата нерешителност, непоследователност и липса на цялостен поглед върху мрежата от причини и следствия. Нещата тепърва ще се влошават От протестиращите се крие истината, че нещата тепърва ще се влошават, защото БЕХ и НЕК натрупаха многомилиардните загуби и без хирурическа намеса и отстраняване на системните тумори, ще потъне първо НЕК, повличайки БЕХ. А енергетиката е една от най-важните системи за функциониране на държавата и никой не иска да е на власт, когато тя колабира, а на власт е улицата. На този фон крайният популизъм с намаляване на цената с 8% на електрическия ток изглежда абсурден, някак сюрреалистичен. Натрупаните многомилиардни дупки в балансите на енергийните ни дружества не се влияят от протестите. Те могат само да задълбочат проблемите. В създадената ситуация правителството просто няма печеливш ход, за което си е виновно само в голяма степен. Няма подведени под отговорност, няма следствени, няма осъдени, а милиардите ги няма. Магистралите са безспорно постижение, но те не са водещ приоритет на хората в условията на дълбока криза. Проста, но ефективна е схемата за обществената манипулация с цените на електрическата енергия и веригата от отговорности. Хората отказват да си дадат сметка, че вътрешните и външни монополи са взаимно свързани, а държавният монопол с нищо не е по-добър от частния. Протестираме срещу високите цени на парното от Топлофикация, разбиваме на пух и прах ЕРП-тата, а нашите си монополи пазим като свещени. Протестираме някак и срещу “Булгаргаз“, но не протестираме срещу монопола на “Газпром“ и отговорните за това - предишният “твърд“ договор за доставки на природен газ да бъде предоговорен от Румен Овчаров, Станишев и Първанов така , че загубихме над милиард и двеста милиона лева. Това е източникът на текущата ни енергийна бедност – но в 2006 година никой не протестира. Сбъркани протести Протестираме срещу високите цени на електрическата енергия и ЕРП, но не протестираме срещу високата цената на изкупуване на електрическата енергия от политици, собственици на електроцентрали, подкрепящи и организиращи протестите. Громим американските ТЕЦ-ове, защото купуваме от тях тока по 5 или 6 цента за киловатчас, а сме окей да плащаме по 17 цента за цената на изкупуваната от “Топлофикация-София“ електроенергия, чрез което всички българи субсидираме цената на парното на жителите на София. Или сме готови да плащаме по 10 цента електрически ток от нова ядрена централа. Не виждам протестиращите да правят връзката между причините – енергийния шлем, и следствието – сегашните цени на електрическия ток. Вторачваме се във високите заплати на мениджърите на чужди компании, а не забелязваме “гредата“ от милиарди отклонени към наши политици и олигарси, нито един милиард лева дълг за НЕК от проекта ВЕЦ “Цанков камък“, който сега трябва да се изплаща. Искаме много “ядрена енергетика“, но отказваме да повярваме на мащаба на далаверата в АЕЦ “Белене“, в която само при “загрявката“ за харчене вече са отлетели безвъзвратно близо два милиарда лева и сметката не е затворена. Към балансите на НЕК трябва да добавим около 800 милиона лева годишно дупка, която се отваря във веригата на добавена стойност в енергетиката, в това число и поради постоянно нарастване на дела на плащания за разполагаема мощност и все по-малко за активна енергия, т.е. че реално ги ползваме. В допълнение, пак същите “лидери“ зад кадър на протеста мълчаха звучно, когато трябваше да се комуникира “радостната“ вест, че зелената енергия не е само мода и бъдеще, но и проза и високи сметки. Много е шик да протестираш и да бъдеш “зелен“, особено ако си млад и не плащаш семейните сметки за ток, а системно да отбягваш трудните въпроси за цени, субсидии и отговорност. Преценете сами – цялото повишение на сметките за ток от 15% ще струва на потребителите 900 милиона лева на година допълнително. Сега си припомнете 4-ти милиарда лева дупка и разсъждавайте дали и защо сметките за електрически ток ще продължават да се покачват тихо и плавно над 15% - докато се заметат следите на отговорност за енергийния шлем. Прибавете и либерализирания пазар, който ще изравни вътрешните цени към регионалните и например токът в Унгария стигна този в Германия от около 20 евроцента за кВтч. Кривите сметки Почти никой не забеляза, че за спасяване на беленския модел на управление на енергетиката, огромна роля се отреди на постъпленията от нововъведената от началото на годината такса върху износа на електрическа енергия. Тя трябваше да омекоти удара върху потребителя и да задържи увеличението върху крайната цена в рамките на официалните 15%. Да, ама не, както казва Петко Бочаров. Сметката излезе крива, износът се срина, а постъпленията от таксата се нищожни, което беше видно още през януари. И скритото стана явно – фактурите за еленергията, особено в частта под линията на преките разходи на производителя, започна да набъбва неудържимо. Всички кредитори на НЕК – в това число Париба и АСЕ – чакат на опашка, но дори да прибере цялото увеличение пак приходите не стигат. Междувременно фокусът на внимание трябваше да бъде постоянно насочван към ЕРП с радикални призиви и изпочупване на стъклата на офисите им. За наличие на замисъл, организация и втори план в действията на протестиращите говори и фактът, че най-активни са именно привържениците на АЕЦ “Белене“ и на енергийните олигарси. С 850 хиляди гласа на референдума трудно можеш да свалиш правителство, но с 50 хиляди души активно протестиращи – пада всяко правителство – особено ако се докарат нещата до кръв и самозапалване. Просто няма правителство, което да намери противодействие на “радикалното малцинство от улицата“ – мнозинството остава в къщи пасивно, най-много някой да гръмне халосен патрон от балкона, ако му трошат личния прозорец или кола. Идеалната мишена ЕРП-тата са идеална мишена, още повече, че далеч не са ангели. Вместо да помогнат за европеизацията на българския енергиен пазар, да внесат добрите практики на корпоративна социална отговорност и да се грижат за клиентите си, като ги предупреждават за надвисващата опасност и им предлагат варианти за изход чрез интегрирани решения, по-висока енергийна ефективност и намаляване на потреблението – те бързо се приобщиха към балканските практики на дистанционно отношение и високомерно общуване с клиента чрез сметки. Защо ЕВН може да намалява цената на топлинната енергия за своите абонати дори под определената от ДКВЕР, и това не се забелязва, а 6% дял в сметката за ток е огромен проблем – нищо, че е съкратен многократно? Софиянци плащат по-скъпи сметки за парно, които биха били още по-скъпи, ако не плащахме по 330 лева за мегаватчас електрическа енергия от когенерация. Да сте чули някой от АТАКА или ВМРО да протестира срещу корупцията в енергетиката, високите цени на Топлофикацията, на природния газ? Активите на цялата ни държавна енергийна система са под 10 милиарда лева, а финансовият кратер, който се оформя от избухването на заложените от предишните правителства мини, надхвърля четири милиарда лева! Тук не смятаме текущата задлъжнялост на енергийните ни дружества, новите инвестиционни кредити , за да останат “на вода“ и да отговарят на изискванията за трети либерализационен пакет и екостандартите. За никого не е тайна, че нашите държавни дружества изобщо не са готови да се потопят в конкуренцията на свободен и либерализиран пазар. Ако е вярно, че “перлата“ ни АЕЦ “Козлодуй“ не може да продаде енергията си на външния пазар, то какво остава за по-скъпия ток от другите централи. Сега и ядрената ни централа ще се лиши от печалбата си, за да успокоим енергийния микс, а това ще се отрази върху финансиране на модернизацията на блоковете 5 и 6, на извеждането на старите блокове от експлоатация, за изграждане на седми блок. Правилните монополи на прицел Какво да кажем за “Булгаргаз“, който няма да оцелее и година, ако “Газпром“/“Овергаз“ продават директно на неговите клиенти. Без държавната патерица и привилегирования достъп до мрежата и газохранилището газовият ни минимонопол едва ли би получил и един клиентски договор, освен със задължнели топлофикации и държавни дружества. “Булгаргаз“ не действа зад граница за да си осигури пазари, газ и потребители. Бяга като дявол от тамян от инвестиции в местно проучване и добив на природен газ, докато местната структура на “Газпром“ – “Овергаз“ има няколко лицензии за проучване, по които се работи активно. Няма ефективни договори за алтернативни доставки и това не изненадва никого Малкият брат на руския газов монопол знае само едно – да води “преговори“ с “Газпром“ и да бъде негово вътрешно продължение. А натрупаните с помощта на енергийния шлем дългове са близо половин милиард лева. Нито руският, нито българският монопол са във фокуса на протеста. Горим правилните монополи. Никой не надига глас срещу сивите практики при договорите за подизпълнители и доставки за АЕЦ “Козлодуй“, “Мини-Марица Изток“ или ТЕЦ “Марица Изток“ 2. ЕРП-тата са по-лесна мишена за народното недоволство, която отклонява вниманието от реалните проблеми в енергетиката и от хората, които са отговорни за тях. Някак си е прието за нормално у нас, в това число и сред част от протестиращите, да се опитваме да “запалим“ едни монополи , а да оставим на мира други. Да говорим за “високите“ ползи от зелената енергия, но да не искаме да си плащаме за този идеализъм. Да искаме ниски цени на електрическата енергия и парното, а да отказваме да проучваме и добиваме у нас шистов газ, който е смъкнал сметките в Америка за ток с 20%. Да горим американското знаме и гоним американски компании за това, че има нови технологии и са вложили близо два милиарда евро, за да горим собствени въглища. Да гоним чешки и австрийски компании, да зовем за национализация или репритавизация или за излизането от НАТО и ЕС, докато вътрешните ни виновници са на завет или сред протестиращите. Да сме против монополите изобщо, а колчем стане реч за борбата с конкретни монополи, свързани с доставките на енергийни суровини отвън и с енергийната ни зависимост, да развиваме внезапни пристъпи на амнезия и да прехвърляме вината върху световния империализъм, алчните капиталисти и глобалните капиталови и финансови пазари. И постоянно да се чудим къде изобщо в този процес са Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Падат министри, падат правителства – само ръководството на Комисията по защита на конкуренцията остава неизменно. Защо ли – защото то олицетворява непреходността на статуквото и зависимостта ни от едни и същи представители на енергийната върхушка. Това също е минус на сметката на правителството на ГЕРБ – каквото и да говорят. По стъпките на гръцкия сценарий Най-тревожното е обаче, че сме на път да пропилеем изстраданата през последните години финансова стабилност с цената на много лишения и да се плъзнем неудържимо към гръцкия сценарий на потъване на кораба. Разликата е, че гръцките граждани имат буфер от натрупано богатство и доходи, а гръцките държавни финанси ще бъдат спасени от Европейската валутна система. Ние сме сами и единственият ни шанс за спасение са МВФ и Световната банка. Потъваме бавно с радостта на шопа, който пали собствения си дом, за да изгори плевника на съседа. Най-тревожното е, че дори най-европейските ни политици си остават безнадеждно потопени в балканския си провинциализъм и не виждат приближаващото цунами, опиянени от радостта, че са натрили носа на опонента а правителството е подало оставка. Иначе протестите са най-удобната форма за замитане на следите, така както стана при пожара на Партийния дом. В тези изгорени архиви бяха истинските свидетелства за отговорността и за механизмите на системата. Протестирахме през 1996 и 1997 година с надеждата за промяна – сега излиза, че е имало договорка и никой не пое отговорността за катастрофата при Виденов. Сега съшият министър на енергетиката стои в предните редици на поддръжниците на протестите. Вижте колко от лидерите на гражданския протест са свързани с политически партии или движения? Протестите, както и повечето революции, никога не дават радикалните, още по-малко рационалните решение. Те пораждат обществена енергия, която рядко се трансформира в позитивно действие или обществено съгласие. * Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: