Джоко Росич: В България кино е имало, има и ще има

Джоко Росич е български актьор, участвал в над 110 филма. Роден е в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан “легендарният каубой”. Носител е на орден “Кирил и Методий” първа степен. Женен е, има две деца и четирима внуци. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове. Той бе почетен гост на откриването на паметната плоча на колегата му и приятел Георги Черкелов в ДКТ „Иван Димов” в Хасково.

Г-н Росич какъв човек бе Георги Черкелов?

Огромен! Той беше от онези хора, които ако те е налегнала някаква тъга, имаш тревоги, неприятности, достатъчно беше да се видиш с него, да размениш пет приказки и все едно си получил инжекция, с която да се освободиш, да ти стане добре. Такива хора са рядкост.
Като артист какъв беше?

Охоооо (усмихва се). Не се срещат такива често. За съжаление в последните 2- 3 години много от колегите си отидоха и след всеки от тях остана по една празнина, когато Чаро си отиде, не празнина, а пропаст празна остана. Той е от онези актьори, които не правят жестове, мимики, не правят излишни движения, за него беше достатъчно просто да говори. Това не го може всеки, а той го можеше.

Какво е да си партнирате с Георги Черкелов?

Веднъж ме бяха попитали кой актьор е добър партньор и някой отстрани ми подсказа „добрия актьор”. Аз казах, че не е точно така. Аз съм се наиграл повече от половин век и съм свидетел, че има актьори, които са велики и много добри като актьори, но не и като партньори, защото са саможиви, егоисти са, когато в крупен план стоят срещу теб не те гледат в очите, а гледат настрани, за да бъдат по- добре осветени или не. Това е великото в Черкелов, той беше огромен партньор, чието присъствие усещаш и акумулираш от него, все едно си акумулатор и оттам получаваш енергия и излъчваш нещо, което не би ти дошло на ума да излъчваш.

Като какъв трябва да го запомним?

Като Чаро, като добряк!
Коя е ролята, която ще остане емблема на Георги Черкелов?

За мен е съдията. ( филма „Съдията” от 1986 г. бел. а.) Въпреки, че той е изиграл невероятни неща. Ето един пример за актьор, който може да се каже, че каквото и да играе е било добро. Това е така, защото във всяко едно нещо се е захващал с отговорност на човек, който трябва да направи нещата така, че да бъдат за „Оскар”. Всяка роля започваше така.
С Вашата кариера какво се случва, участвате ли в пиеси или филми?

Преди известно време два театъра ми предложиха да играя роли, но вече не мога, защото зрението ми отслабна и не мога да чета, заради което не мога да участвам. С кино обаче се занимавам още. Там може. Днес да снимаш епизод или 2- 3 кадъра, които са само за днес, аз тях лесно мога да ги науча наизуст и си играя, това не ми пречи.

Какво се случва в момента с българското кино? Имаме ли добри продукции?

Българското кино е добре. Има разбира се. Нямаше до преди 1992-ра 1994- та година, когато в продължение на няколко години не се правеха много филми. Забележете, нито едно кино не може да се развива независимо от своята държава. Не може държавата да бъде в тежка криза и да има цъфтящо кино. Това е нон сенс. Сега се правят по 12-14 филма годишно. Фестивалът “Златната роза” вече е всяка година, защото има филми. До преди известно време правехме на две години по един фестивал, за да могат да се съберат няколко филма за него. Сега вече е друго. Така че аз съм оптимист. И освен това има млади хора с добри идеи, с добри находки. Знаете ли кое ми направи впечатление? На предпоследния фестивал “Златната роза” имаше 13-14 филма от които 5-6 бяха трепач. Това е страхотен процент. Тогава разбрах че киното го има в България, имало го е и ще го има. Вземете едно американско кино – там правят по триста игрални филма годишно. От тях имат един или два шедьовра. Имат още десетина много яки филма. Имат още 30-40 добри филма. Но всичко друго е плява.
Няколко думи за друг велик български актьор който почина наскоро- Тодор Колев?

О, Тошко! Някой беше казал, и аз съм съгласен с него, че Тошко е усмивката на нацията. Макар че самия той в живота си нито беше шегаджия, нито веселяк. Беше безкрайно сериозен човек, вглъбен в себе си. Човек, който знаеше точно какво прави, имаше невероятен подход към нещата. А нещата ги правеше така, че хората да се усмихват. Което е велико!
Впечатленията ви от Хасково?

Развълнуван съм. Защото дъщеря ми, която в края на 70-те години завърши ВИТИЗ, първото й назначение беше в хасковския театър и първите й крачки в театъра бяха тук. Аз по това време често идвах в Хасково за нейните премиери. Тя изкара и бременността си тук. Тук най-големия ми внук беше бебе. Така че имам много добри спомени, имам отношение към Хасково и този град е част от нашия живот!

 

Интервю на Младен Желязков

Прочети цялата новина

Свързани новини: