Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но не успява да избере екзарх. На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от Гаврил Кръстевич проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите. Редовните работни заседания на Събора се провеждали два пъти седмично - във вторник и петък и продължителността им траела по...