Фалитът на Тартарини или как традициите спасяват италианците

Асошиейтед прес

Италианци като Амедео Тартарини, които сами са се издигнали, никога не са очаквали, че ще се нуждаят от помощ. Златарският бизнес на Тартарини процъфтявал по време на десетилетията икономически подем в Италия след войната. Той е един от плеядата малки бизнесмени, които правят Италия индустриална сила.

С къща, пари в банката и кипящо от работа ателие, приветливият занаятчия никога не е поставял под въпрос финансовата си сигурност - докато не било вече твърде късно.

Докато финансовата криза в Италия се задълбочавала, Тартарини не обръщал внимание на знаците, че бизнесът му пропада, а изповядвал вярата, че майсторлъкът ще победи по-евтината китайска конкуренция. Той бил убеден, че усилената работа и качеството могат да го защитят от силите на глобализацията. Но за съжаление те не успяват.

“Винаги съм вярвал, че нещата няма да свършат за мен по този начин”, каза Тартарини и очите му потъмняват от скръб. “Трябваше да продам всичко, трябваше да продължа, надявайки се, че ще успея.”

В редица богати страни някой като Тартарини, който е загубил дома си, бизнеса и всичките си спестявания, вероятно щеше да свърши на улицата. Наместо това Тартарини успява да се задържи на крака благодарение на приятели и на подкрепата, която получава от обществото.

Изключителните “социално икономически спасителни мрежи” в Италия, основани на вековна традиция, предпазват народа от сцените на размирици, които сполетяха други пострадали от кризата страни в южна Европа. Италия се отправи към парламентарните избори през уикенда с нагласата, че резултатите от тях ще определя каква ще е бъдещата форма на тези кризисни буфери.

Институции като семейството, лоялната местна общност и активната църква са обединили сили с щедрата социално ориентирана държава, за да поддържат обществения мир, въпреки зачестилите случаи на индивидуални финансови сривове.

Междувременно италианската мания за перфектен външен вид на всяка цена - запазена марка на местната култура, позната като “la bella figura” или “красива фигура” - ги е направила алергични към публичните прояви на мизерия, карайки ги да замаскират истинските граници на националното страдание.

У дома при мама и тати

Фактор номер едно за италианското социално равновесие е семейството. Поколението разсъдливи спестовници по време на икономическия подем след войната с любов се грижи за наследниците си. Баби и дядовци се грижат за внуците си, а родители помагат за финансите, или дори купуват дома за току-що сключилите им брак деца. И младите италианци са доста склонни да живеят при мама и татко и след като са станали на 30 г., без страх от обществен присмех.

Естественото продължение на семейството е “campanilisimo”, което значи, че италианците се грижат един за друг в общностите по родните си места, които често се справят по-добре от държавата в намирането на най-добрия начин за помагане на изпадналите в нужда.

Ескперти виждат както добрите, така и лошите страни в този италиански начин на живот. От една страна той помага не само да се поддържа социалната стабилност, но и високи стандарти на живот по време, когато Италия се намира в периода на най-ужасната си икономическа криза след края на Втората световна война.

От друга - той е социална опора, която пречи на конкуренцията, ограничава възможностите за младите хора и е възможно да изкара Италия на пътя на дългосрочен - меко казано - упадък. Реалните сцени на житейски истории в италианските градчета и градове са предостатъчно доказателство за действащите “социални буфери”.

Обширната мрежа от доброволци в Италия, които предлагат услугите си за малко или никакви пари, от организации като пенсионираните корпуси на алпийски войници, които работят в центровете за рециклиране или се грижат за паркирането на колите по време на обществени събития, работят срещу частица от заплащането, което им ...

Свързани новини: